Търсене в този блог

четвъртък, 8 март 2018 г.


СДРУЖЕНИЕ "ХЕЛЗИНСКИ НАБЛЮДАТЕЛ – БЪЛГАРИЯ"

ПРОВОКАЦИЯТА НА ДПС В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ НЕ МИНА

Според  становището на Европеиския съд по правата на човека,  чл. 10(2) от Европейската Конвенция за Защита Правата на Човека и основните свободи задължава медиите и другите средства за масово осведомяване да съобщават информации и идеи към които е налице публичен интерес, но и обществото има право да ги получава. Съдът утвърждава в по-общ план не само, че решава конкретни дела, но със становищата си изяснява, охранява и развива нормите на Конвенцията.
Водено от тези принципни положения, сдр. „Хелзинкски наблюдател-България” публикува на 8.10.2015г. в  своя сайт, критична статия, която е съобразена с международните правни норми и Договора за Европейския съюз. Темата на статията са последователните опити на ДПС да използва Европейския парламент за оклеветяване на България. Посредством евродепутата И.К., ДПС отправя нечестно обвинение за нарушаване избирателните права у нас чрез забрана за използване на небългарски т.н. „майчин език” по време на предизборна кампания, поради което гласоподавателите не могли да получават информации на разбираем за тях  език.                                             
В споменатата статия коректно и аргументирано са оборени твърденията на И.К, за което подробно информирахме членовете на Комисията по петициите на ЕП. За редовност наново излагаме /със съкращения/, публикуваната под заглавие „Словоблудството на евродепутата И.К.” статия. Централното ръководство на ДПС предприе широкомащабно предизборно пропагандно мероприятие под кодовото име „майчин език“. Във вътрешен план бяха използвани дебатите в Народното събрание във връзка със Закона за предучилищното и гимназиалното образование. Опитите за турцизация на българската образователна система обаче се провалиха.
            В международен план бе предприета мащабна акция с внасяне на петиция в Европейския парламент, в която се настоява за премахване на всякакви ограничения в българския Изборен кодекс, който не допуска използване на чужди езици при подготовката и провеждането на национални и местни избори. Трябва да се изтъкне, че установяването на действителната необходимост от подобни актове е във всеки конкретен случай по оценка на държавата и има изцяло дискреционен характер. Оценката принадлежи на законодателните и изпълнителните й органи и не може да бъде противопоставяна на принципите и изискванията, свързани с нормалното функциониране на държавните институции с оглед защитата на националната сигурност и независимост, на единството на българските граждани, какъвто очевидно е вложенният в петицията на  евродепутата И. К. до Европейския парламент замисъл.
Реализирането на задачата бе възложено на члена на Националния съвет на ДПС евродепутат Илхан Кючюк. От известните нам негови изказвания проличава намерението внесената в Комисията на ЕП петиция да стане отворена за всички граждани на ЕС. Съдържанието на петицията не е разкрито публично, поради което сдружение „Хелзинкски наблюдател - България“ бе възпрепятствано да вземе отношение по нея, да изрази конкретно своето мнение и вземе участие в дискусията. Поради това се спряхме на публикувани твърдения, които се характеризират с креслива демагогия, на преднамерени заблуди, прокарване неверни твърдения и изобщо използването на целия арсенал на политическата шарлатания.
Петицията на И. К. е представена съвместно от името на ДПС и Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДП) в ЕП. Уместно е да се изтъкне прилагането в този случай на един конюктурен тактически подход, който е чужд и несъвместим с идеологическата същност на политическите им доктрини. Либералният интернационал традиционно утвърждава за своя неизменна основа индивидуалните свободи и личната отговорност, докато ДПС е изявена автократична партия, чиято дейност, в нарушение на международдните стандарти, е насочена главно към признаването на колективни права, задължения и отговорности на групи от населението по общностен (расов, етнически, религиозен, езиков)  признак.
Петицията е изгответна в нарушение на чл. 6 на Договора за Европейски съюз, определящ упражняването на основополагащия принцип на субсидиарност и то в зависимост от областите на компетентност, в които тя е предоставена с Договорите. Всички области на компетентност, които не са предоставени на Съюза – в случая за ограниченията в българския Изборен кодекс за агитация на чужд език, принадлежат на държавите-членки. Съюзът зачита националната идентичност на държавите, присъща на техните политически и институционални структури. Въпросите на сигурността и националното единство на народа като политически субект остават само в рамките на отговорностите на държавата. Следователно, темата на петицията на евродепутата И.К. - респ ДПС, не би трябвало да бъде предмет на обсъждане в Комисията на ЕП.  Защото всяка институция в Общността е задължена да следи за спазването на утвърдения в ДЕС принцип на субсидиарност. При това, дефинирането на понятието „майчин език“ е логически невъзможно, тъй като не са определени задължителните обективни елементи на съдържанието на този термин.
Думите на евродепотата И. К., че ДПС се е доказало като последователна в своите либерални принципи партия, не могат да заблудят и най-непосветените в тази област. Зачитането на индивидуалните права, свободи и отговорности е основното послание на Манифеста от 1947г., на Декларацията от Оксфорд (1967г.), на Либералния апел от 1981г., както и Уставът на Либералния интернационал от 1997г., а и са утвърдени като фундаментална и универсалня категория на нашето време. Противно на либералната идеология, ДПС определя защитата на колективните права за своя приоритетна политическа цел и стратегическа задача. Това обстоятелство е в разрез със Декларацията за принципите на международното право. Според казаната декларация е недопустимо и несъвместимо с Устава на ООН да се предприемат каквито и да са действия с цел разчленяване или нарушаване целостта или политическото единство на съвременните държави. Правилата и организацията на партията обаче, с присъщата им логика и стил на автократично управление, са превърнали ръководителите на ДПС на всякакви организационни равнища в мистични образи и икони.
Неистови са манипулативните твърдения и измамни внушения, че ДПС отстоява универсалните права на човека. Следва да се отбележи обстоятелството, че то бе регистирано на 4.01.1990 г. като Движение на турците и мюсюлманите в България. Под натиска на външни сили през  април с. г. участва в парламентарните избори вследствие безскруполни манипулативни кадрови промени в ЦИК и се утвърди с дейността си като противоконституционна етническа и религиозна партия.
Абсурдно звучат уверенията на евродепутата И.К. за привързаността на ДПС към основополагащите принципи на универсалното международно право, гарантиращи зачитане на неотменните по рождение индивидуални права на човека. Защото със своята неотклонна политика движението винаги се е стремяло да осъществява  несъвместимата с тях ислямска правно-религиозна доктина (шариата). Достоверен пример е тържествено извършваното публично ритуално обрязване на малолетни деца. То се организира и провежда съвместно от ДПС и Гл. мюфтийство в нарушение на чл. 16 и чл 19 на ратифицираната от България Конвенция за правата на детето, с която се забранява физическото и психическо насилие върху деца.
Твърде арогантни са етношовинистичните внушения на евродепутата И.К. за депесарско гарантиране на свободата и демокрацията, както и зачитане правата на човека. Както бе упоменато, акцент в реториката на движението неизменно се слага върху недопустимото от универсалните международни норми признаване на колективни права на групи от населението на България по общностен (етно-религиозен) признак. Трябва да се изтъкне разпоредбата в чл.чл. 3,11,31 и 37 на Обяснитения доклад, ратифициран ведно с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ), че „не се предвиждат никакви колективни права“ за национални малцинства, общности, групи. В разрез с тази разпоредба са постоянните опити на ДПС за преформулиране разбирането за националната държава в мултиетническа държава, като „колективните права на малцинствата“ са нейната градивна основа. Тази теза се използва от движението за организиране на „пета колона“ и като интструмент за дестабилизация на страната, чрез усилено насърчаване стремежите за автономия и на сепаратизъм по разделителните линии на етносите. Разчитайки на непознаването от страна на членовете на ЕП на специфичните особености на обществените отношения в България и наред с продължаващото ерозиране на националното единство, добре прикритият стремеж на евродепутата И.К. е да предизвика регламентиране (дори с необвързваща препоръка на ЕП) на правно алогичния термин „майчин език“. Изучаването на официалния български език освен право е и конституционно задължение (вж. Решението на съда на ООН - 1955 г, - Хага, цитирано в Разяснителния доклад към европейската конвенция за гражданство).
Друго, нарушаващо утвърдените международни стандарти внушение е за „право“ на самоволно субективно „самоопределение“ на индивида по етническа принадлежност, а не въз основа на определени обективни критерии за идентичност. Защото право на самопределение имат само народите (вж. чл.1 на Международния пакт за граждански и политически права). Правните измерения на националното единство се определят от точното прилагане на основните конституционни принципи – единство на българския народ като политически субект.  
Много често в своята лексика ДПС манипулативно използва словосъчетанието „етнорелигиозно“, чрез което се внушава османо-турската теза, че всеки мюсюлманин в България е етнически турчин, а неговия майчин език е турският. Следва да се изтъкне, че османотурска колонизация на Балканите никога не е имало, а обявените за „етнически турци“ е насила ислямизирано и потурчено през петвековното робство коренно християнско население. Всъщност, истинската цел на това внушение не е обогатяване, културното многообразие, а използване на небългарски език в подмолна изборна и партийна агитация за разрушаване на националното единство и на тази основа за разделение, обособяване и противопоставяне на населението на страната. В България употребата на чужд език в междуличностните отношения не е ограничено с изключение на посочените в чл„ 10(2) на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи забрани. Възхваляваният от евродепутата И. К. „български етнически модел“ по своята същност  е инструмент за осъществяване посредством ДПС на стратегическата политика на пантюркизма и неоосманизма в синтез с исляма за поетапно ограничаване националното единство и суверенитета на българската държава и превръщането й в интегрална част на една чужда ислямска държавна общност.
За изложените съждения по повод изпратената до ЕП от евродепутата И.К. петиия ще се позовем на становището на Европейския съд по ПЧ от 30.01.1998т., че за законноста на една организация трябва да се съди по нейната дейност.  И още, че не е достатъчно оценката да се извършва само от заявеното в устава или програмата. Уставът може да се окаже книжна фасада, която прикрива цели, намерения и дейност, различни от публично обвените.
На адрес CM\1085279BG.doc в интернет може да се прочете в оригинал Съобщение за членовете на ЕП в отговор на петиция № 0927/2015, внесена от Илхан Кючюк, относно твърдение за нарушение на избирателните права в България чрез забрана за използване на други езици освен български по време на предизборните кампании .
Решението на Комисията по петициите на ЕП, /както е видно от документа CM\1085279BG.doc в интернет/ е: да се приключи разглеждането на петицията и да се изпрати писмо до българските органи.
Отговорът от 27 януари 2016г. на комисията (забавянето на информацията не е по наша вина) гласи:
„В областта на избирателното право компетентността на Съюза се отнася до правото на гражданите на Съюза, пребиваващи в държава членка, различна от тяхната собствена, да гласуват и да се явяват като кандидати на изборите за Европейския парламент и на местните избори в държавата членка на пребиваване при същите условия като гражданите на тази държава. Тези права са залегнали в член 20, параграф 2, буква б) от Договора за функционирането на Европейския  съюз, както и чл. 39 от Хартата на основните права, и се привеждат в действие посредством Директива 94/80/ЕО на общинските избори и Директива 93/109/ЕО за изборите за Европейски парламент. Двете директиви определят условията за упражняване на тези права, включително процедурите за регистрация в избирателните списъци на гражданите на ЕС, които не са граждани на съответната държава членка, за да гласуват и да се явяват като кандидати на тези избори. Въпреки това разпоредбите на тези директиви не регулират правилата за изборната кампания.
По отношение на изборите за Европейски парламент по-специално, член 223 от ДФЕС засяга процедурата за тези избори. Съгласно тази разпоредба избирането на членовете на Европейския парламент се осъществява чрез всеобщо пряко избирателно право, съгласно уеднаквената процедура във всички държави членки или в съответствие с принципите, общи за всички държави членки. Сред общите принципи, които трябва да се спазват от всички държави членки по отношение на изборите за Европейски парламент, съгласно предвиденото в Акта от 1976 г. за избирането на представители в Европейския парламент, е принципът, че изборите  се провеждат чрез всеобщо пряко, свободно и тайно гласуване (чл.1 параграф 3). Допълнителни общи разпоредби включват, например, задължението членовете на ЕП да се избират въз основа на пропорционална избирателна система, като се използват избирателни списъци, списъка на функциите, които несъвместими с тази на член на Европейския парламент, както и възможността държавите членки да определят праг за разпределяне на местата  в Европейския парламент, който не може да надвишава 5% от подадените гласове.
Актът от 1976г. обаче не съдържа общи разпоредби относно предизборната кампания. В съответствие с Акта от 1976г. тези аспекти на изборната процедура, които не се регламентират от Акта от 1976г., се уреждат във всяка държава членка посредством националните разпоредби.
Заключение
Редът и условията на изборните кампании за общински избори и избори на Европейски парламент не се уреждат от правото на ЕС. Следователно задача на държавите членки е да определят правилата за изборната кампания, в съответствие с правото на ЕС и съответните международни стандарти, които ги обвързват.
Както комисията вече подчерта в отговор на писмен въпрос Е-003774/2015, изборите са свободни тогава, когато гарантират свободното изразяване на волята на избирателите. Това предполага свобода на изразяването на становища и разпространението на информация в периода, предшестващ изборите, както и възможността за всички общности да разбират и пълноценно да участват в изборния процес. В същия отговор Комисията подчерта значението на ангажимента на държавите членки за гарантиране на спазването на тези демократични стандарти, включително стандартите, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека. При тълкуване на съответните разпоредби на тази конвенция Европейският съд по правата на човека прие, че по принцип държавите имат право да уреждат използването на езици от страна на кандидатите и други лица по време на изборни кампании и ако е необходимо, да налагат определени разумни ограничения. Тези ограничения следва да бъдат в съответствие с основните ценности на едно демократично общество, сред които е свободата на изразяване.”
Видно от изложеното по-горе е че становището на сдружение „Хелзински наблюдател-България” и заключението на комисията по петициите на ЕП съвпадат по същество. Следователно провокацията на ДПС срещу България, Европейският парламент да признае т.н. „майчин език” не мина!

Няма коментари: