Търсене в този блог

Показват се публикациите с етикет бежанци. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет бежанци. Показване на всички публикации

вторник, 14 ноември 2017 г.

БЪЛГАРСКИ СЕЛИЩА ЗАЛИЧЕНИ ЧРЕЗ ГЕНОЦИД

            Малко известно е, че в началото на 20 век в Османската империя живеят около 1.500.000 българи. Днес официалните данни, които Турция предоставя, са, че там  живеят 1000 българи. Този факт, както и настоящият справочник доказват заличаването на над хиляда български селища чрез добре планирани геноцидни практики. Тук няма да се спираме на самите практики. Ще посочим името на селото, когато е било българско, къде се намирало, как се казва днес (вкл. и транскрипция на съответния език), колко българи са били заличени от това селище. Списъкът е първи по рода си, затова има и бели полета, които тепърва ще се запълват от изследователите в Центъра за признаване геноцид над българите, по образец на Арменските и Еврейски центрове по света и в сътрудничество както с тях така и с Тракийския  Научен Институт. Македонския Научен Институт, БАНИ, БАН, Хелзинкски Наблюдател-България, Сдружение на Българските футболни привърженици и множество български общини и кметства, които вече признаха извършването на геноцид над Българи. Специални благодарности отправям към Димитър Шалапатов за неговия изследователски труд на същата тема и публикуваните от него статии и книги за „Българските християнски селища в Западна Беломорска Тракия. Настоящото изследване има по-обобщаващ, общ характер и цели признаването на Геноцид над българите, както и откриването на такава специалност във Висшите учебни заведения в България, подобно на редица университети по света, където се изучава науката за престъплението геноцид.
                    Ще дадем само пример как са били заличени през 1913 г. стотици от упоменатите в списъка села:
УЧАСТТА НА СЕЛОТО ОСМАНЛИ (ОДРИНСКО) (в-к Тракия , 1924 г. бр. 93, 2-ра стр. Георги Т. Николов) (В памет на опълченците от 58 полк)          ……..селото Османли, разположено между Хаскьой и Хавса, чисто българско от около 120 къщи.
          Селяните насъбрани около това място още с навлизането на турската конница изтръпнали бледи, очаквали да чуят присъдата си…. Глашатаят с висок и проточен глас заговаря на турски и тутакси превежда на български:  „Всеки глава на семейство е свободен с жената си и децата си, но в продължение само на два часа от минутата на съобщението да вземе каквото може и каквото иска от покъщнината си и от добитъка си и да напусне селото, стига да внесе определен дан от 70 турски лири. Който не стори това  и се опита да се укрие или избяга, в името на Алаха ще бъде жив изгорен заедно с опожаряване на селото…” Настъпва трогателният момент: с плач и писък и падане на колене от страна на бедните пред по-заможните и проглушава цялото село. Турците добавят своята милост:”Позволява се откупът на бедните от по-богатите.” Имало и по-богати и патриоти и всички почти били спасени от живо изгарянe……
              В село Българкьой (над 2000 життели) в началото на месец юли 1913 г. мъжкото население е разстреляно до Бородиновия мост. Труповете са залети с газ и изгорени. Имуществото е разграбено и опожарено. Жените и децата са отведени под конвой в Мала Азия, като по пътя са били изнасилвани и ограбвани.
           Тези събития са наричани смекчено Тракийски въпрос и имат исторически, политически, дипломатически и имуществени измерения. Международните договори за геноцид и престъпления срещу човечеството създават предпоставки за подпомагане на неговото решаване и по многостранен път – с участието на „външни” партньори. Всички говорят за геноцида над евреите! Много страни приеха декларации за арменския геноцид! Но все още се мълчи за първия от всички тях през миналия век – тракийският геноцид! Премълчаната потулвана българска и на Османската империя история! Затова ИСИХ и сдружение „Хелзинкски Наблюдател-България” ще заемат мястото на Център за проучване изследване и популяризиране на фактите довели до заличаването на стотици български селища, с цел признаване ГЕНОЦИДА извършен над предците ни. Вечна им памет!
                Геноцидът – политиката на унищожаване с насилствени средства и принудителна асимилация на народи, племена и религиозни общности е практикуван в продължение на векове от Османската империя. Един от тези народи е българският. Публикувани са много проучвания върху изтреблението на този народ с хилядолетна история и култура. Проучванията се основават на официални турски документи, на разкази на случайно спасили се от кланетата българи, на доклади на чуждестранни дипломати. Тези документи свидетелстват, че изтреблението по официално нареждане на правителството започва да се прилага системно, организирано, в широки мащаби след Берлинския конгрес през 1878 година и след публикуването на военната доктрина на военният теоретик, генерал-фелдмаршал, барон Вилхелм Леополд Колмар фон дер Голц, изложена в книгата му Das Volk in Waffen, 1883. Той е на служба при султан Абдул Хамид, наричан „кървавия султан”. Доктрината гласи „Един поданик никога няма да е добър войник, нито би защитавал родината си, ако не я счита за своя.”Така през 1890 г. са избити повече от 300 000 арменци. Българските жертви след Кресненско-Разложкото въстание и след Илинденско-Преображенското въстание са повече. Разобличавайки асимилаторската , шовинистична пантюркистка политика на младотурците в-к „Правда” в прой 76 от 1912 г. пише: „Техниятстремеж да потурчват славяните, арменците, еврейте, гърците, българите и други населчващи Османската империя, придоби още по-груб и упорит характер отколкото при Андул Хамид.”
            Поместената по-долу дълга статистическа справка на селища на българи, лишени насилствено от право на собственост, чрез системно прилагане на геноцидни практики доказва следните факти:
-                     Българската народност е преобладаваща из между всички други народности в етническият състав на Балканския полуостров до 1913 година;
-                            Областите Македония, Тракия, Беломорието, Одринско, Лозенградско и Цариградско са населени предимно с българско трудолюбиво и доста заможно население;
-             Днес статистиката на същите тези области и конкретно упоменати селища не отчита българско присъствие в своите списъци.
-                 Събитията през лятото на 1913 година в европейската част на на днешна Р Турция и, Македонияи днешна Северна Гърция напълно отговарят на описаните в чл. 2 от приетата от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г. с резолюция 260 А (III) КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД, ратифицираната от Р Турция, Р Гърция и Р. България,
През първата четвърт на 20-ти век защитата на правата на човека  още не е на дневен ред в ОН. Като се възползва от това Гърция организира първият концентрационен лагер на остров Трикери, където десетки хиляди български военнопленници и свещеници са оставени да умрат без вода и храна или биват хвърлени в морето. Авторът документирал това престъпление срещу човечеството, Владимир Сис е преследван и умира в затвора. 
Днес обаче, всички правозащитни организации са длъжни да защитят паметта на онова българско трудолюбиво население жертвало жирота си, за да остане вярно на вярата си. Признанието и почитта към предците ни очаква своето справедливо решение. Геноцидът днес е престъпление, което се преследва не по вътрешното право на една или друга държава, а по международното право като престъпление против човечеството, за което няма давност.
Грешката, граничеща с престъпление, на всички преговарящи от българска страна е, че са разглеждали бежанския въпрос в преговорите като имуществен, а не като национален.
По силата на международното право оцелелите тракийски български бежанци не са загубили правата върху имотите си и турската държава, която все по-упорито се рекламира като правоприемник на османската империя е отговорна и днес и трябва да им позволи да се завърнат по родните си места, да им възстанови по административен ред собствеността или да ги възмезди, като заплати стойността на отнетото имущество, лихвите върху дължимата сума за един век и ги обезщети за причинените страдания, лишения и пропуснати възможности.
От обсъжданията по време на изработването на Виенската конвенцията за правото на договори от 1969 година и последвалите дискусии на свързани с общите принципи на международното право (Jus cogens) въпроси в Комисията по международно право би могъл да се направи недвусмисления извод, че действия на държава или междудържавен договор, които нарушават общоприетите принципи на международното право – обичайни или кодифицирани – са недействителни и незаконни ipso jure ab initio (по право от самото начало).
В Източна и Западна Тракия не могат да се върнат прогонените тракийски българи, защото те не са между живите вече. Но техните потомци, живеещи в България или разпръснати по света, продължават да се надяват, че един ден ще се върнат по родните места на прогонените си родители. Земите не са променили характера си. Те очакват своите стопани!
Дълг на българската държава е да създаде условия за тяхното връщане по родните места и връщането на отнетото им имущество.
Съгласно член 2 от Конвенцията, престъплението геноцид, независимо дали е извършено в мирно или военно време, е престъпление срещу международното право и срещу човечеството и се състои в:
а) убиване на членове на групата; 
б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;
в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;
г) мерки за предотвратяване ражданията на групата;
д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.
„Групата“ в нашия случая са тракийските българи и срещу тях са извършени три от петте възможните самостоятелни действия, посочени в букви „а“, „б“ и „в“ от властите, управляващи Гърция и Турция през второто и трето десетилетие на ХХ век.
За да разсеем всякакви съмнения и колебания относно квалификацията на престъплението геноцид и неговата относимост към действията на гръцките и турски власти срещу тракийските българи, ще припомним, че през 1915 година Русия, Франция и Великобритания, в съвместна декларация, обвиниха Турция в извършването на престъпление срещу човечеството и цивилизацията и посочиха като отговорни за това всички членове на Османското правителство, замесени в масовите кланета и изтребление на арменците. Клането, изтреблението и прогонването на тракийските българи по нищо не се различава и не отстъпа на геноцида срещу арменците.
По отношение на тракийските българи, както в Източна Тракия от страна на Турция, така и в Западна Тракия от страна на Гърция, бяха извършени актове на геноцид и бяха нарушени техни основни неотменими права, като правото на живот, защита на човешката личност, на етническата им идентичност, правото на собственост, на сигурност в условията на мир и равноправно съществуване.
Опитите за саниране на тези нарушения на общопризнати норми на международното право, някои от които са обявени за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, чрез двустранни договори между заинтересованите страни, съгласно нормите на международното право са нищожни по начало и от тях не биха могли да произтекат никакви правни последици, нито би могла да се намали или изключи отговорността на държавата, извършила тези престъпления. Това е така защото отговорността за извършени престъпления срещу човечеството не се погасява по давност.
Решение е необходимо! Турция не може да продължи да съществува в ХХІ век със средновековните порядки и домогвания на Османската империя, към чието възраждане се стреми. Отговорност на същите „велики сили, които създадоха това чудовище, това раково образование на границата на два континента, е да наложат в Турция справедливост, ред, отговорност и порядки, съобразени с принципите и нормите за права и достойнство, според които биха искали да живеят народите пред ХХІ век.
До момента нито световната общественост, нито българската държава са направили необходимото да защитят правото на собственост, отнето чрез системно прилагане на геноцидни практики спрямо българското население описано по-долу в таблицата. Най преданите българи са избити, а най-слабите духом българи са асимилирани и българската държава не прави нужното за спасяването нито на живота, нито на имотите им. Прогонването на българите от описаните по-долу родни места е стратегическа цел на Османската империя и на Гърция в началото на 20-ти век с цел обезбългаряване и етно-религиозно хомогенизиране на стратегически райони. Прилагат се различни методи и средства, съобразени с конкретния момент, които варират и еволюират от икономически и административен натиск до масови насилия и геноцидни практики.
Ето защо считаме, че всички договори между България и страните участвали в геноцида, с предмет уреждането на последиците от извършените срещу българите от Западна Тракия и Македония престъпления, подписвани след Ньойския договор, без участие и за сметка на засегнатите, са нищожни.
 кб=къщи българи; 
кбе=къщи бълг. екзархисти; 
кбп=къщи бълг. патриархисти; 
кт=къщи турци; 
с=семейства; 
д=души

Български топоним
Вариант
Вилает
Илче (Околия)
Днешно турско име
Транскрипция
жертви
Абулахкьой

Беломорието


Адела


Akören
Акьорен
160 кб
Авренкьой
Евренкьой

Гюмурджина

Евринос
25 сем
Азатли - 400 д.
Асътли-80 с.
Одрин
Хавса

Азатлъ
35 кбп
Айвали
100кбп+

Люлебургас
 100кб парапанк
Айвалъ
200кб
Акардере

Одрин
Одрин

до 1878 г.
5 кб
Sarayakpınar

772 души

 + католици/унияти
Чомлекакпънар
192кбе

Беломорието
Димотика

Аспиронери
80 кб
Аксиджим


Виза


50 кбп
Акче Ибрям чифлик

Одрин
Одрин


15 кб
Акънджали
парапанковци
Родосто/Текирдаг
Малгара

заличено
130 кб
Аладаг

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Пъстрогор
100 кбе

Aliçopehlivan
Аличо пехливан

Алмаджик

Лозенград
Лозенград

Елмаджък
51 кбе
Алпулу

Лозенград
Бабаески


100 кбп
Алуфеджилер
40сем патр+53 сем турци

Гюмурджина



Апъртес-колиби


Виза


20 кбп
Аралъкбурну
патриархисти

Гюмурджина


74 сем
Арапли



заличено
30 кб
Армаша
Agirmese Çiftligi
заличено
60 кб
Арнауткьой
1830г-60кб
Одрин
Одрин
1878г.-45кб
заличено
41кбп
178 души
Arpaç
Арпач
35 кбп
50 сем. Патр
Hisarlı
Хисарлъ
234 души

Хавса
Aslıhan
Аслъхан
154 кбп

Aslıhan
Аслъхан

Аткьой
35 сем+

Гюмурджина
 30турски
заличено 1923г.


Ahmetçe


Ахмедпаша
Ahmetpaşa=25сем
60 кбе
Ахметбей


Люлебургас


100 кбп
Ахъркьой
40 сем.

Виза

Ахимехмет
50 кбп
Ахъркьой

Одрин
Одрин

Ахъ
66 кбе
Ахъркьой

Одрин
Софлийска кааза

Ахър
80 кбп
Ахъркьой


Гюмурджина

Арио Виса

Бабаески

Лозенград
бабаески


100 кб
Бадома
70 сем

Дедеагач

Потамос
105 кб


Baktin
Бактън


Балдърън
Балдъран

Гюмурджина

заличено


Балъкьой
210 сем

Дедеагач

Мелиа
240 кб


заличено
Καρυαί
Карие


Башклисе


Димотика

Протоклиси
105 кб

Башлид
250 погърчени българи

Кешан

Пашайигит



Beyciler

80 кб

Бейкьой
20 кб

Дедеагач

Аристино
40 кб

Бейрямич

Родосто
Шаркьой


150кбп

Бекташли


Караагач

Милиа
125 кбп

парапанковци
Belgrat
Белграт
100 кб

Бесвина
Преспа
Кореща
Σφήκα
Сфика
90 бк

Бештепе


Караагач

Пендафолос
65 кбп

Беятли


Гюмурджина

Пагоуриа
30сем

Плаца-105с
Sislioba(Pilaça)
Шишлиоба(Пуладжа)
135 кбе

293 кбе
Bosna

293 сем.

Боялък


Дедеагач

Дремишли


Боюнли
1830г.-70кб
Одрин
Одрин
1878г.-70кб
Бюйюнлю
104кбе

Бараури
Barağı - 10 сем
Бараги
26 кбп


Γοργόνα
Горгона





145 сем


Bolair
Болаир


510 кбе
Yenimuhacir
Йенимухаджир
2132 д.


Ελληνοχώρι
Елинохори
120 кб

Булустра
овчари до Габрово


заличено


Бунаркьой
30 сем

Гюмурджина




640 сем
Pınarhisar
Пънархисар
700 кбе


Yeşilova
Йешиловъ
25 сем.

Бурунсуз

Одрин
Хавса

Йешилова
32 кбп

Буюк Калъчли

Цариград
Силиври

Бюйюккълъчълъ
100 кб

Българска Левка

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Левка
225 кбе

Боюк Сейменли


Чорлу

Сеймен
60 кб

Буюк Джамбазлар


Димотика

Докса
90 кб

Буюк Чаушли

Цариград
Силиврия

Бюйюк Чавушлу
120 кб

Буюк Челтик

Цариград
Силиврия

Челтик
80 кб

Бюйюк Татаркьой

Одрин
Одрин

Юйюклютатар
16 кбп

Бююкдюллюк

Одрин
Одрин

Бюйюкдьолюк
35кб

Акбунар
Sarayakpinar
Сарайакпънар


Вайсал

Одрин
Одрин

Вайсал
205кб

Варница

родосто
Шаркьой

Пърнар
20 кбп

529 души
Balaban
Балабан
120 кбе


Vize
Визе
55 кбе
Вургари
Ургари
Малко Търново
Василико

Българи
120 кбп

Возгач
Uzgaç
Юзгач/Узгач
58 кбе

Габрово

Ксанти

Καλλιθέα
Калитеа
300 кб

Гебелер

Одрин
Одрин

Хабиллер
25 кбп

Гевгелер

Одрин
Одрин
до 1878г. - 60 кб

60кб

Гердели

Одрин
Хавса

Бюйюкгердели
73 кбп

436 души
Geçkinli
Гечкинли
154 кбе


Yukarikanara
Юкаръканара
52 къщи

Голям Дервент

СОфлу
Дедеагач

Мега Дерио
500 кб


Çeltik
Чалтък


Голяма Доганджа
парапанковци

Караагач

Магали Доксипара
80 кб

Голямо Кадиево

Лозенград
Лозенград

Кадъкьой
150 кбе


Büyükçekmece
Буюк чекмедже


Голямо Кадиево
Kadıköy (YkariKadıköy)
Кадъкьой/Юкарикадъкьой
304 сем

Грабуна
Карабунар

Кешан

Чамлъджа
300 кбп

 Граче
Πτελέα
Птелеа

Гьоктепе

Малко Търново


Звездец
100 къщи

Гьокчеали

Цариград
Чаталджа


55 кбе

Гьонсуз
40 сем.
Родосто/Текирдаг
Gözsüz
51 кбп

Гюмюлджина
Κομοτηνή
Комотини
50 сем

Даа Еникьой


Чорлу

Пънарджа
150 кб

Давудово
Давидково

Егридеренско
209 сем. помаци, 60 сем. екзархисти



Дамето
10 кб

Дедеагач

Палагиа
100 кб


Tayakadın
Таякадън
300 кб

1830-180кб
Devletliağaç
Девлетиагач
240 души


Αλεξανδρούπολη
Александруполи
45 сем

Деирменкьой

Одрин
Хавса
1878г.-50кб
заличено


Elaia
Елеа
65 кб

Тракия Каршиламъсъ
Deliyunus
Делиюнус
180 кб

Демирдеш

Одрин



35 кб

Демирджали
Демирджихалил
Лозенград


30 кб

Демирханлия

Одрин
Одрин

Демирханлъ
70 кбе

Демирханлия

Одрин
Одрин

Демирханлъ
70 кбе
Денизлер


Гюмурджина

Пелагиа
50 сем
320 сем
Άβαντας
Авантас
410 кб
Дервишка могила

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Дервишка могила
142 кбе
Дерекьой

Малко Търново



256 кбе
Дерекьой


Гюмурджина

Пандросос
80 сем

Durusu (Terkos)
Дурусу (Теркос)
200 кб
Дерменикьой


Чорлу

Дегирмен
400 кб
Дертли Мустафабей чифлик

Одрин
Одрин
1830г-10кб
1878г-5кб
 -
Димитрикьой

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Димитровче
100кбп

Διδυμότειχο
Дидимотихо
400 кб
Доганджа 

Лозенград
Бабаески

Кючукдоганджа
64 кбп
Доганджа 

Родосто/Текирдаг
МАлгара

Магали Доксипара
180 кбп
Доганджа християни

Одрин
Софлийска кааза

Мерич
152 кбп
400 сем
Αισύμη
Есими
620 кб
Дойранлар


Егридеренско
100 семейства


Докузюк
88сем/423д
Лозенград
Бабаеска кааза

Докузьюйюк
105 кбе

Aşağıkanara
Ашагъканара
46 къщи
Долукьой
Долът
Родосто/Текирдаг
Малгара
Dolu
Долу
160 кбп
Долхан

Одрин
Одрин


10 кб
Доуджарос
парапанковци

Караагач

Рициа
59 кб
Дуванджево

Одрин
Одрин

Будакдоганджа
102 кбе
Св. Георги
Evrenli
30патр/180гърци
140 кб
Евренджик




150 кбп
Евренкъой 90сем
Авренкьой
Гюмурджина


Евренос
35 кб
Евренкъой




Нефели

Егри дере
Καλλιθέα-172 сем
Калитея-400д.
124 кб
Армаан
Armağan
Армаган
60 кб
Екмекчи

Одрин
Одрин
1830 г. - 5 кб


Елбасан
парапанковци
Цариград
Чаталджа

парапанковци
50 кб
Елчеле
Elçili
Елчили
17 сем
Еминбей чифлик

Одрин
Одрин


10 кб
Емледин


Димотика

Лади
60 кб
Ени Чифлик


Чорлу


250 кб
Енидже


Ксантийско

Енисеа
100 кб
Ениджия
350 сем

Лозенград

Инедже
440 кбе
Еникьой
10 сем.патриархисти
Одрин
Енос

Енидже
25 кбп


Одрин
Одрин

Дегирменйени
160кб
94кбп

Yeniköy
Еникьой

280 сем
от 5 махали

Дедеагач

Яна
360 кб

Pınarca
Пунарджа
10 сем
парапанковци

Караагач
Νεοχώρι
Неохори
80кб
1011 д.
Paşayenice
Пашаенидже
360 кбе
Енимахле
Yenimahalle
Енимахале
160 кбе
35 сем
Enez
Енез
175 кбп

Selimpaşa
Селим паша

Ериклер
1830-110кб
Лозенград
1878-90 кб
Ериклер
95 кбе
475д = 83 с
Elmali
Елмалъ
155 кбе

Цариград
Чаталджа

Инсанийе
155 кб
Ескиполос

Лозенград
Лозенград

Йогунташ
130кб
Зълъф
Kırcasalih
Кърджасалих
400 кбп
Ибриктепе

Одрин
Узункюприйска каза
албанизирани българи

200къщи

Celaliye


Иения

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Младиново
105 кбе
Имампазар




Имампазаръ
77 кбп
Имрихъркьой

Цариград
Чаталджа

Имрахор
200 кб

Yenice

250 кбе
60 кб парапанковци
Цариград
Чаталджа

Овайенедже
60 кб
Инджес


Димотика

Кофувано
52 кб
Инели


Ксантийско

заличено

Йолагелди

Лозенград
бабаески
30 кб през 1830 г.


Ирнустатар

Одрин
одрин
неидентифицирано

48 кбп
Исекча
Есетче


Сече
заличено
60 кб

Испитли
725 души
Караагачка
Мустафапашанска
Σπήλαιο
Спилео
165 кб

Кабаюк
парапанковци

Караагачка

Хандрас
55 кб

Каваджик
парапанковци
Софлу
Гюмурджина

Лефкими
50 сем


Kavakköy
Каванкьой

500 кбе
Kavaklı
Каваклъ
1087 д

Каваклъ

Одрин
Узункюприйска каза


32 кбп

Каваклъкьой

Одрин
Одрин

Каваклъ
26кб

Кадъгебран
парапанковци
Родосто/Текирдаг
Малгара

кадъкьой
80 кб

Кадъкьой

Одрин
Одрин

Ескикадъкьой
62 кбе

Кадъкьой

Одрин
Софлийска кааза

Кадидундурма
120 кбе

Кадъкьой

Родосто/Текирдаг
Малгара
Kadiköy
Кадъкьой
120кбп

Кадъкьой
62 сем.
Караагачка
Орестиада
Δίκαια
Дикеа
95 кбе

Кадъкьой
Халкидон
Цариград
Силиврия


70 кб

Кадъкьой
368 д. екзархийци

Димотика

Мани
220 кб

Кадъкьой чифлик


Чорлу


30 кб

Кадънкьой
45 сем екзарх
Родосто/Текирдаг
Малгара
Kadiköy
Кадъкьой
50 кб


Одрин
Yenikadın
Еникадън
202 души
Каиккьой

Хасково

Райкова могила
120 кб

59 души
Kayapa
Кайпа
25кбе

Казълджикьой


Димотика
Шкуртохори
Ситрохори
150 кб

Калайджидере
350 сем

Гюмурджина

Каситера
500 кб

Каливри
Гелевре
Цариград
Силиврия

Йолчатъ
80 кб


Büyükkılıçlı



Камилите
Yiğitbaşı=Йигитбаши
Егитбаши
243 души
Капуджикьой
парапанковци

Караагач

Тиреа
80 кб

Гара
Karaağaç
Караагач
95 сем


Μαυροδένδρι
Мавродендри



Караагач
Πτελέα
Птелеа
105 кб

Караачкьой
преселвани 1913-
1925-1944 г. 
Гюмурджина

Диони
всички

КАрабалиево
1830-60кб
Одрин
1878-30кб

Карабалар
64 кт


Αμόριο
Аморио
120 кб

Карабулут
1830г.-16 кб
Одрин
Одрин
1878г. -8 кб



Карабунар


Димотика

Врисика
120 кб

Карабунар-Дервент
парапанковци

Софлу

Корнофолиа


Карадере


Малко Търново


115 кбе

Караджахалил

Родосто/текирдаг
малгара


80кбп

Караисмаилча

Одрин
Одрин
към 1878г. - 12 кб



102 сем
Karakasım
Каракасъм
152кбп


Μαυροκκλήσι
Мавроклиси
155 кб

Каракоч




120 кб

Каракурджали
160 сем

Гюмурджина

Крофили
100 сем.
Каракъзъл

Цариград
Силиврия

Бекирли
60 кбп

Карамаслия
Карамусли
Лозенград
91сем./411д.
Карамесутлу
105 кбп

КАрасакли


Одрин


150 кб





























кб=къщи българи; кбе=къщи бълг. екзархисти; кбп=къщи бълг. патриархисти; кт=къщи турци; с=семейства; д=души