Търсене в този блог

Показват се публикациите с етикет гражданство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет гражданство. Показване на всички публикации

четвъртък, 2 август 2018 г.

ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ - ЯВНИ ЗАБЛУДИ МАНИПУЛИРАТ ОФИЦИАЛНАТА СТАТИСТИКА



СДРУЖЕНИЕ “ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ“

ПРЕБРОЯВАНЕ   НА   НАСЕЛЕНИЕТО   В   БЪЛГАРИЯ   -

ЯВНИ   ЗАБЛУДИ   МАНИПУЛИРАТ   ОФИЦИАЛНАТА   СТАТИСТИКА


Представяме на Вашето внимание с молба за публично отношение изготвеното изложение от сдружение „Хелзинкски наблюдател - България” относно предстоящото преброяване на населението в България и свързаните с него законодателни актове и методологически указания.

Бихме искали да поясним в изпълнение на Конвенцията на ООН (Д.В. бр. 12/2012) за правата на хората с увреждания, че проектът на настоящото изложение е изготвен от (М. Б-ев), който съгласно решение на ТЕЛК № 0236/2002 е с 94,9% изгубена трудоспособност. Според разпоредбите на споменатата Конвенция – респ. чл. 29, държавата и обществото гарантират упражняването на права и възможности на хората с увреждания. Също така способстват активно за създаване и поддържане на среда, в която тези хора да участват в управлението на обществените дела пряко или чрез свои представители. Надявяме се, че споделяте и прилагате разпоредбите на Конвенцията.

Основната цел на световното преброяване на населението е събиране и обработка на нужната за държавните управления информация по актуалното състояние на демографските структури, (включително и в България), за проявяващите се социални и икономически процеси, както и условията, факторите, мотивите и причините за тяхното развитие.
У нас такива преброявания са извършвани след 1897г. по правило на всеки 10 години. Нормативната уредба, заедно с методическите указания по нейното прилагане, трябваше да отговарят на изискванията на Статистическата комисия на ООН, на Икономическата комисия за Европа и Евростат за надеждност, принципност, безпристрастност, както и на сравнимост на резултатите в международен аспект съобразно Регламент 763/9.07.2008 на Европейския Съюз. Особено важен е Регламент 322/97, който изрично не допуска преброяванията да се използват за политически спекулации или срещу националното единство и териториалната цялост на държавата. Това е формулирано и от Съвета на Европа в Парижката харта за една Нова Европа.
В Република България въпреки многократните изтъквания и напомняния, споменатите изисквания преднамерено са пренебрегвани и неспазвани. Тези опасения се основават на обстоятелството, че множеството критични публикации по повод преброяванията на населенито у нас през 1992, 2001 и 2011г. не бяха взети под внимание.
Като последица, важни демографски сведения не можеха да послужат на държавното управление, а бяха умело манипулирани, за да обслужват несвойствени цели и домогвания.
Общия брой на населението в България по данни на НСИ (изт. Справочник за 2008г.) е 7607 хил.души. Според Световната здравна организация (изт. – Годишник на ЦРУ 2008г., CIA-2008, ЕРБ ВОЗ, Европейска база данни ЗДВ,) към юни 2008г. то е възлизало на 7263 хил. Посоченото различие от близо 400 хил. души може да се обясни с включването в данните на НСИ (в нарушение на Регламент ЕС № 763/2008 – чл.2) на лица и с друго гражданство, живеещи в чужбина и подлежащи на преброяване по постоянен и настоящ адрес в съответната държава. Настъпилият у нас демографски срив, величината на който не би трябвало да се прикрива, проличава и в публикувани от ООН (2008г.) прогнози за населението в света, според които жителите на България през 2030г. ще бъдат едва 6469 хил. д.
Това обстоятелство налага разчетите на НСИ за броя на населението в България да се разглеждат с основателни съмнения предвид завишените данни  относно небългарската етническа принадлежност, изповеданието и езика на преброяваните.
Позовавайки се на информация от Съвета на Европа, Държавният департамент на Съединените щати в Доклада по правата на човека за 2009г. (изд. на 10.03.2010г.) посочва различаващи се от сведенията на НСИ данни. За неправомерно определяното в споменатия доклад “ромско малцинство” се твърди, че през 2001г. при население общо 7929 хил. души то е възлизало на 600 - 800 хил. души (т.е. 7-10%). Преброяването през 2001г. обаче посочва 371 хил. души или 4.6%. Съмнение предизвиква също нелогичното нарастване на броя на ромите (циганите), който от 18 хил. души през 1975г. (0.2%) се увеличава по данните на НСИ повече от 20 пъти за 25 години! Посочените “статистически” мешавици доказват въздействието на определени етно-политически фактори и религиозни структури посредством повлияни от тях преброители върху посочваните уж от самите преброявани статистически сведения. Необходим е действен контрол при декларирането им, като не се допуска субективно и безотговорно “самоопределение” към по-престижен в момента етнически произход или наличие на материална заинтересованост (т. нар. прозелетизъм) от принадлежност към определено вероизповедание. Държавата е длъжна да осигури безпристрастност, надеждност и поверителност на личните данни, както и да преследва нормативно преднамерените спекулации със статистическите сведения.
Наред с това, за 2001г. като ”етнически турци” са преброени 747 хил. български граждани при 731 хил. през 1975г. По време на този 25-годишен период в Р. Турция са се изселили 580 хил. д. Очевидно, предизвиканата от изселванията огромна “етническа” яма се запълва с включването в същата статистическа група на неправомерно писали се (“самоопределили” се) за етнически турци турчеещи се цигани и потурчваните изповядващи исляма българи по народност, а също и с негласно организираното вписване в картата за преброяване на изселили се, окончателно установени в друга държава лица. Изложените обстоятелства показват липса на задължителните за всички статистически сведения безпристрастност, надеждност, научна независимост и адекватност. По повод направените в споменатия доклад необосновани оценки е уместно да се вметне, че данните за демографската структурата на населението в САЩ се определят не според етническия произход, а само на расова основа.
В обществен интерес е да се знае как и доколко - в съпоставка с България, страни като Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Турция, публикуват статистическа информация относно споменатите три незадължителни (според ООН) характеристики. Задължение на НСИ е да направи и оповести сравнителни проучвания–съпоставяния на залегналите в споменатите и в други страни характеристики с тези на провежданите у нас преброявания. Така би проличал стремежът за използването на статистическите данни за обособяване, разграничаване и противопоставяне на населението в България на основата на споменатите три незадължителни характеристики.
За използването на недостоверни данни, отнасящи се до религиозните общности и верските убеждения на населението, е показателно твърдението на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи по време на международна религиозна конференция (април 2008 г.) в Истамбул (изт. www.orient.bg – 19.04.2010г.). Според главния мюфтия, броят на мюсюлманите в България е над 2.5 мил., докато по завишените с над 400 хил. души дани на НСИ те са 997 хил.! Тези тенденциозни твърдения са:
  •  в нарушение на Конституцията (чл.13 ал.4), 
  • водят до разпалване на вражда (чл.39 ал.2), 
  • нарушават единството на нацията (чл. 44 ал.2), 
  • заплашват териториалната цялост на държавата (чл.2 ал.3), 
  • сигурността и обществения ред (чл.37 ал.2 и чл.41 ал.1). 

Съответни разпоредби би трябвало да залегнат в Закона за преброяване на населението и в Закона за статистиката с оглед гарантиране на безпристрастност и на надеждност на оповестяваните статистически данни, както и за налагане санкции в случаи на нарушаване на нормативните изисквания.
Според международните стандарти, при преброяване на населението се прилагат два вида характеристики. Задължителните включват сведения за гражданството (юридическата националност) на всяко лице. По данни на НСИ, притежаващите през 2001г. множество гражданства са едва 92 х.д. Обяснението е в стремежа за прикриване на неправомерното според чл.5 т.1 на действащия закон преброяване у нас на лицата с две гражданства, които живеят постоянно в чужбина. Чл. 5(1) т.7 на същия закон не изисква да се посочва изрично доколко преброяваното лице притежава друго освен българско гражданство. Следва да се изтъкне, че според изискванията на Статистическата служба на Европейските общности (76/59), “лицата с две или множество гражданства следва да го декларират. Отделно трябва да бъдат посочени лицата без гражданство.“ Това изискване налага спазване на липсващия контрол и санкциониране на евентуални нарушения, а също е предпоставка за предпазване от значително завишаване на броя на “самоопределили” се за принадлежащи към небългарски етнически произход лица, нацелено към постигането на определени политически стремежи. Липсата на тази задължителна характеристика в преброителната карта или нейното непопълване прави фактически невъзможна и съпоставката на декларираните лични данни с находящите се аналогичните сведения в МВР при издаване на български документи за самоличност.
При отсъствие в директивите на Европейския съюз на общи за страните статистически характеристики, в чл. 6(1) в действащия закон са залегнали сведения (т.т. 11, 12 и 13), събирането и публикуването на които не се осъществява от редица държави-членки съгласно принципа на субсидиарността. Основанието им е в нарушаване на прокламирания още от Великата френска революция егалитет (равнопоставеност) на гражданите посредством предоставяне на привилегии - индивидуални и колективни по етнически или друг признак. Съгласно оповестено на 17.05.1992г. становище на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията, фрагментацията на държавите може да бъде вредна за защитата на правата на човека, както и за мира и сигурността. А в Обща рекомендация ХХI(48) на Общото събрание на ООН се констатира: Етническите и религиозни групи често се позовават на правото на самоопределение като основание за някакво набедено право на откъсване. И още: “Самоопределението като право е дадено само на народите! Би следвало НСИ да се съобрази и спази също становището на Конституционния съд в Решение №4/1992, което гласи: “Съхраняването на националното и държавно единство на България е основна ценност, защитавана от Конституцията.”
Същото важи за характеристиката “вероизповедание”. Касаещите религиозните убеждения или атеизъм сведения са от интимно естество и засягат неприкосновения вътрешен мир и достойнство на всяка отделна личност. Недопустимо е изявяването им под външен натиск с оглед на зле прикривани етно-религиозни стремежи. Следва да се изтъкне, че според НСИ (изт. “Преброяване на населението през 2001г.”, (данни за 1956, 1965, 1975 и 1985г не са публикувани) мюсюлманите в България са били 938 хил., а през 2001г. – 967хил. Видно е, че за период от 55 години броят на изповядващите исляма у нас е почти непроменен (увеличение с 30 хил.), като по същото време в чужбина са се изселили (по статистически сведения) над 500 хил. мюсюлмани. Обяснението е главно – наред с ислямизирането на част от ромите (около 50%), в неправомерно вписване в преброителните карти на изселили се в друга държава мохамедани. Трябва да се изтъкне, че отпусканите на вероизповеданията субсидии съгл. Приложение 3 към Закона за държавния бюджет, се определят по Закона за вероизповеданията (чл.21(3)) съобразно броя на изповядващите дадена религия (в случая - на мюсюлманите), броя на молитвените домове и пр. От това следва, че при наличие по реална оценка на 500-600 хил. вярващи, на Главното мюфтийство са отпускани (за 2009г–250 хил.лв.) относително повече средства от полагаемите се по закон.
Статистическите сведения по преброяване на населението са свързани с някои социологически и юридически проблеми като начинът на провеждане на национални избори, за същността на понятието гражданство и други.
Показателен пример за извършвани манипулации и използване на статистически сведения за политически цели е начинът за определяне границите на районите и на броя на мандатите при парламентарните избори. Защото според нормативите те не се разчитат съответно на броя на гласоподавателите, а въз основа раздутите данни от преброяването на населението. Чрез формираните по този начин статистически сведения се постигат предимства в някои избирателни райони в полза на партии с голямо влияние на етническа и религиозна основа. В доклади на международни наблюдатели уместно се изтъква нелогично големият брой на избирателите в страната – 6974 хил., спрямо този на населението – 7607 хил. според данните на НСИ и 7263 хил. - на ООН. Въпросните несъответствия означават, че списъците на регистрираните избиратели са завишени с над милион (според ЦИК 600-800 хил.) имена, „мъртви души“, което разкрива възможности за неконтролирано в редица секции “допълване” броя на пуснатите бюлетини. Наред с това, чрез преднамерено завишаване броя на населението в определени райони, се увеличават съответно мандатите при сравнително по-малък брой гласоподаватели и необяснимо нисък относителен дял на лицата под 18 години. Доказано е, че при окончателното определяне на резултатите от последните преброявания, НСИ си е позволил по свое усмотрение да „допълни“ данните от преброителните карти с десетки и дори стотици хиляди лица, както и за споменаваните три характеристики, с което те са били напълно компрометирани!
Не може да има обяснение за нелогичното съотношение между броя на населението на страната и регистрираните избиратели. В списъците за избиране на български представители на 25.05.2014г. са включени 6550 хил имена при население 6990 хил. души и издадени от МВР 5200 хил. валидни лични карти, което означава наличие в списъците на повече от милион и 300 хил. „мъртви души“. На изборите за ВНС през 1990 г. при население 8.66 млн., в избирателните списъци са включени 6.4 млн. имена. В 2001 г. при население 7.98 млн. в избирателните списъци за 39-то ОНС фигурират 6.92 млн. имена. Следователно при намаляване на населението с 680 хил. броят на гласоподавателите е увеличен с 520 хил. Според ЦИК в списъците са включени 800 хил. до 1 милион “мъртви души”, а всъщност те са близо 1.5 млн. Този факт разкрива изкуствено създаваните предпоставки за фалшифициране на изборните резултати. Това са главно изселници в Турция, които по своя воля и свободен избор са придобили ново гражданство и с това са загубили предишното си българско гражданство. Показателно за извършваните манипулации е обстоятелството, че въпреки прилива на неправомерно снабдявани с български документи за самоличност ”екскурзианти”, гласувалите в Силистренски, Шуменски, Разградски, Кърджалийски избирателни райони са 2 до 3 пъти по-малко в сравнение с регистрираните средно за страната гласоподаватели. Многократно ЦИК и медиите са констатирали завишения брой на мандатите в един, за сметка на друг избирателен район. Става така, че цената на един мандат за ДПС според броя на пуснатите бюлетини за 39-то ОНС в Кърджали е 10 839 бр. при средно общо 18 665 бр., Търговище 11 009 бр. срещу средно 20 237 бр., Добрич съответно 11 720 и 22 921. Така в тези и други избирателни райони за един мандат на ДПС са необходими на половина по-малко изборни бюлетини, отколкото за един мандат на представител на друга партия. За пет представители на етническата партия в Кърджали са необходими гласовете на 35 % от регистрираните и 58 % от гласувалите докато с 40 % от редовно пуснатите бюлетини нито един депутат не влиза в парламента. Това не са честни избори!
По данни на МВР, издадените по ЗБДС валидни лични карти са около 5.5 млн. (включително близо 400 хил. на деца между 14 и 18 г. възраст) при регистрирани в изборните списъци близо 7 млн. гласоподаватели което означава, че те съдържат имената на около 1.7 млн. „мъртви души“. Тази необяснима разлика е посочвана многократно в докладите на ОССЕ до правителството, в Бюлетини на ЦИК и в медиите. Наблюдателите на изборите дипломатично констатират, че броят на включените в списъците избиратели е твърде висок в сравнение с населението на страната и че тези неточности могат да доведат до потенциални злоупотреби. Наблюдателите изтъкват и очевидната нужда от ревизиране на изборните списъци с оглед избягване на злоупотреби. Още във връзка с изборите през 1996г. е изтъкнат примерът на Великобритания (Медоукрофт) и повечето европейски държави, където списъците са съставяни независимо от всякакви официални регистри. Осъвременяването им става ежедневно, като в края на годината главата на семейството декларира гражданското състояние на лицата над 18 год. – включително и за наличие на друго гражданство. Липсата на политическа воля у нас за справяне с проблема очевидно е продиктувана от стремежа за манипулиране изборните резултати. Нужно е включването в изборните списъци да става по постоянно местоживеене в продължение най-малко 9 месеца през годината, а не по несъстоятелна формална адресна регистрация. Недопустимо е също вписването в една секция на избиратели над логично допустимия брой лица, адресно регистрирани в една жилищна площ. Често собственици на имоти не подозират за десетките си виртуални „наематели“, включени на тази основа в списъците. Решаването на проблема не търпи повече отлагане.
Видно от публикуваните в Бюлетините на ЦИК данни, броят на определяните съгласно преброяването на населението мандати в някои райони е силно завишен. Докато средно за страната гласувалите са 60-65% от включените в списъците лица, то в дадени случаи те неизменно са 30-35%. В резултат на неправомерното вписване в преброителните карти и отчитани от НСИ лица, които са пребивавали в чужбина и не подлежат на преброяване у нас, полагащите се на тези райони мандати са увеличени почти двойно. Докладите на ОССЕ препоръчват анализиране на посоченото сведение. Счита се за уместна промяната в начина за определяне мандатите по райони, който да съответства на истинския брой на населението и реалното му участие в изборния процес като условие за редовността им.
От голямо значение за обществено - политическия живот на страната, за националната ни независимост, настоящето и бъдещето на България, е начинът, по който притежаващи българско гражданство и валидни лични документи сънародници участват в провеждане на националните избори на територията на друга държава. Трябва да се изтъкне, че всяка независима държава суверенно определя статута на своите граждани в съответствие с международните договори, по които тя е страна и своето национално законодателство. На тази основа статусът на българските граждани при участие в избори на територията на страни – членки на ЕС може да е различен. Следва обаче да се има предвид, че повечето от тях са ратифицирали Конвенцията за намаляване случаите на множество гражданства (от 1963г.), които едно лице притежава (без сключени на базата на брак). Нейният чл. 1. разпорежда, че придобилите по своя воля чрез натурализация, избор или възстановяване гражданство на друга държава, губят предишното гражданство. Това обстоятелство би трябвало да се отрази в картите за преброяване на населението. 
При това, на основата на европейското цивилизационно единство, общата ценностна система и развитието на интеграционните връзки, правото на Европейския съюз дава възможност със зачитане на националния суверенитет и при спазването на принципа за субсидиарност, предишното гражданство да бъде запазено в границите на Общността, чрез сключване на реципрочни двустранни договори. Представените наши предложения за сключване в рамките на ЕС на подобни договори е наложително. Без съмнение, бързото предприемане на правно обосновани и политически целесъобразни мерки в това отношение би довело до избягване на някои формални пречки и по-благоприятни условия за провеждането на избори в страни - членки на ЕС - без необходимост от законодателни промени.
От огромно значение предвид демографския срив у нас, както и за зачитане правата на живеещите от векове в близки и далечни географски области наши сънародници, които въпреки злочестата си участ са съхранили своята народностна идентичност, е особено наложително уреждане по закон (а не по „натурализация“) придобиването на българско гражданство. В съответствие с международните стандарти следва да бъде премахнато дискриминационното отношение на държавата ни към тях. Това би допринесло и за непосредственото им интегриране, чрез участие по нормативен ред в изборния процес. Няма разумна причина за пренебрегване препоръките на привлечените от НС експерти проф. Коянец от Италия и Р. Щерер от Швейцария, които в своите становища се позоваха на утвърдения в международното право принцип за „обоснованите разлики“, който ги поставя в равноправно положение с населяващите пределите на страната сънародници.
По време на т. нар „преходен период“, българските власти сами създадоха условия и предпоставки за ерозиране суверенитета, държавната независимост, сигурността и реда в страната. Основен подход за създаване на тази заплаха е участието в президентски, парламентарни и местни избори на живущи у нас или извън границите на Европейския съюз лица от небългарски народностен произход и техните потомци, които са напуснали безпрепятствено България, установили са се на постоянно местоживеене в чужбина и са придобили по своя инициатива и свободна воля гражданство на друга държава. Трябва да се изтъкне в случая, че "запазването" на българското гражданство е в противоречие със утвърдените правни стандарти, действащите двустранни договорености и националното ни законодателство. Това обстоятелство важи особено при наличието на междудържавни спогодби за изселване, за установяване или размяна на население, които постановяват спазване принципа за единственост на гражданството. По този повод следва да се зачете дадената от ОССЕ препоръка: "Процедурите в чужбина би трябвало да бъдат регулирани допълнително, за да включат защитни мерки срещу евентуално гласуване повече от един път." Следователно, Изборният кодекс следва да регламентира условия, които да дават на лице с два постоянни адреса в различни държави право да гласуват само, ако то живее постоянно в България 9 месеца през всяка календарна година т. е. при спазване принципа „един човек – един глас“. Наложително е, също, уреждането на условия за създаване на липсващия сега съдебен контрол при гласувания в чужбина. Поради тази причина често се допуска гласуване с невалиден паспорт или с лична карта в държава - нечленка на ЕС. Изобщо, наложително е властите у нас да насочат вниманието си върху многото значими проблеми по организиране и провеждане изборния процес в трети страни. Всяко тяхно подценяване вследствие невежество или липса на контрол води до фатални последици.
Важна предпоставка за честното и демократично провеждане на избори е спазването на върховенство на закона, както и стриктно прилагане на действащия у нас правов ред. Примерите за нарушаването им не са малко. Особено значение при осъществяването на изборния процес придобива незачитането от държавни органи и задължените лица на разпоредби, касаещи издаване и притежаване на български документи за самоличност - като чл. чл. 2, 10 и § 3 от ЗБГ и чл. 10 на ЗБДС във връзка с удостоверяване и на българско гражданство. Не може да се пренебрегва становището на Съда на ООН с постановените от него изисквания за социална привързаност, действителна солидарност на съществуване, на интереси и на чувства, свързани не само с права, но и с реципрочни задължения към народа и държавата. Запазването на българско гражданство на изселници от небългарска етническа принадлежност, които са се установили в друга държава и са придобили по собствена воля и избор чуждо гражданство се определя от международните стандарти за дискриминационна привилегия на расова основа. Този подход е прилаган преднамерено от “правителствата на прехода“ към останали вследствие историческите катаклизми без българско гражданство наши сънародници, Последиците от тази политика за резултатите на провежданите избори са престъпни. Защото тук няма следа от върховенство на закона, справедливост и защита на националните интереси.
Понятието “майчин език” не е възприето в международното право. България и повечето страни-членки на Европейския съюз не са ратифицирали Конвенцията за регионални и малцинствени езици (1992г.). Възприето е формулираната от международните институции незадължителна характеристика “език“ да се интерпретира по три различни начина – (вкл. като език, на който лицето се изразява най-добре или познания на език /езици/ на който даденото лице може да говори и пише). Би могло да се постави въпросът дали преброяваните лица владеят официалния български език? Би било също така уместно да се включи като характеристика показателят „грамотност“ т.е. способността лицето разбираемо да чете и пише прости мисли от ежедневния живот. Такова изискване е препоръчано от Статистическата служба на ЕО 184 (233) 1992г.
Поначало преднамереното включване на характеристики като т.т. 11, 12 и 13 на преброителните, трябва да се смята за подтикване към нарушаване на националното единство, както и подбуждане към сепаратизъм и подстрекаване към чужди стремежи за териториални придобивки. При това правата залегнали в чл. 20, параграф 2, буква Б от договора за функционирането на ЕС, както и в чл. 39 от Хартата на основните права се привеждат в действие посредством Директива 94/80/ЕО за общинските избори и директива 93/109/ЕО за изборите за ЕП.
Актът от 1976 г. обаче не урежда, а дава общи разпоредби относно изборната кампания. В съответствие с Акта от 1976г. тези аспекти от изборната процедура, които не се регламентират от Акта от 1976 г., се уреждат във всяка държава членка посредством националните разпоредби.
При тълкуване на съответните разпоредби на конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Европейският съд по правата на човека прие, че по принцип държавите имат право да уреждат използването на езици от страна на кандидатите и други лица по време на изборни кампании и ако е необходимо, да налагат определени, разумни ограничения. 
Данни по трите незадължителни характеристики са публикувани от Полша, Австрия, Словакия, Чехия, Румъния, но по силата на действащи международни договори. В Решение № 4/1992г. на Конституционният съд се изтъква: “Конституцията държи сметка за историческите обстоятелства, при които са се създали визираните в нея етнически и/или религиозни различия. Те са специфични за България и не са еднакви с тези в други страни от Централна и Източна Европа, в които този проблем е продукт главно на териториални прекроявания вследствие на войни.” И още нещо: “Съхраняването на националното и държавно единство на България е историческа задача и основна ценност.”!
Изясняването и уточняването на ползваните понятия е важна предпоставка за избягване на двойственост, неустойчивост и противоречия при интерпретацията на статистическите данни. Показателно е умишленото смесване на термините етническо “самоопределение”, “идентичност” и ”себе-идентичност”. Съгласно Пакта за граждански и политически права, Пакта за икономически, социални и културни права и други конвенционални документи на ООН, право на самоопределение като неопровержима норма (jus cogens), е дадено само на народите. Не и на малцинствени групи, общности или на отделните индивиди. Вписването на данни за принадлежност на преброяваното лице  към дадена “етническа група” въз основа на субективно “самоопределение” (чл. 6(1) т.11 от закона) означава отричане от неизменна по рождение и подлежаща на обективно идентифициране характеристика. Този акт на пренебрегване неотменимите индивидуални права на човека, чрез подмяната им с групови колективни права е пряка заплаха от засилване на сепаратистки стремежи.
От изложените обстоятелства и съпоставки произтичат конкретни проблеми, които се свеждат накратко до следните положения.
1.     Установяване реалния брой на населението в България при стриктно спазване на чл. 5(1), т.7 от действащия закон и търсене на съдебна отговорност за деклариране на неверни сведения. Задължително трябва да се подбере един критерии за определяне броя на населението в България: гражданство, месторождение, постоянно местоживеене и т.н. Пребиваващите постоянно и живеещи в чужбина не трябва да се включват в броя на населението в България.
2.     С оглед на демографския срив да се направят изменения и допълнения на Закона за българското гражданство с предоставяне право по закон (а не по “натурализация”) на доказали българския си произход (въз основа принципа за “обоснованите разлики”) наши сънародници от съседни и по-далечни страни, забегнали от османския гнет по време на турското робство, да придобиват без административни пречки българско гражданство. На желаещите да се преселят в границите на България сънародници да се създават необходимите битови, материални, социални, политически условия, като за целта се изиска безвъзмездна финансова подкрепа от ООН и Европейския съюз.
3.  Към задължителната характеристика “гражданство” в картата за преброяване на населението да се прибави нов ред: “наличие на друго гражданство, освен българско”. Следва да се изтъкне, че съгласно международните стандарти, двустранните договори между България и Турция и националното ни законодателство, е недопустимо “запазването” на предишно българско гражданство на изселилите се и получили по своя воля и избор турско гражданство лица. Издаването на български документи за самоличност на такива изселници е в нарушение на законите на страната.
4.     Необходимо е да се въведе характеристика за „степен на грамотност на български език” вместо вписването на незадължителните характеристики (т.т.11, 12 и 13) в картата за преброяване на населението.
5.      Незадължителната характеристика "етническа група” да отпадне!
6.     Незадължителната характеристика "вероизповедание" да отпадне! Защото данните могат да служат като основание за намеса на държавата и да се използват преднамерено и главно за външен контрол и политическо влияние. Нужната на държавното управление информация следва да се набира посредством независими източници.
7. Незадължителната характеристика "майчин език" не е възприета в международното право и ненужно дублира сведението “етнически произход”. Управленческо значение биха имали данните относно писменото и говоримо владеене на официалния български език (т.13).
8.     Нужно е включването в изборните списъци да става по постоянно местоживеене в продължение най-малко 9 месеца през годината, а не по несъстоятелна формална адресна регистрация
Не трябва да се допуска предстоящите преброявания на населението в България да се интерпретират в потвърждение на схващането на Марк Твен за трите сравнителни степени на лъжата:
 I. лъжа,
II. гнусна лъжа,
III. статистика!

С настоящото изложение бихме искали да привлечем вниманието на обществеността и специалистите статистици върху проблемите с преброяването на населението в България, свързано с предстоящите избори.

                            и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                                                           (п) Милко Бояджиев

                                        Секретар:
 (п) Румен Воденичаров

(Настоящото изложение е изготвено със съдействието на Георги Илиев)

07,08,2018 

вторник, 14 ноември 2017 г.

БЪЛГАРСКИ СЕЛИЩА ЗАЛИЧЕНИ ЧРЕЗ ГЕНОЦИД

            Малко известно е, че в началото на 20 век в Османската империя живеят около 1.500.000 българи. Днес официалните данни, които Турция предоставя, са, че там  живеят 1000 българи. Този факт, както и настоящият справочник доказват заличаването на над хиляда български селища чрез добре планирани геноцидни практики. Тук няма да се спираме на самите практики. Ще посочим името на селото, когато е било българско, къде се намирало, как се казва днес (вкл. и транскрипция на съответния език), колко българи са били заличени от това селище. Списъкът е първи по рода си, затова има и бели полета, които тепърва ще се запълват от изследователите в Центъра за признаване геноцид над българите, по образец на Арменските и Еврейски центрове по света и в сътрудничество както с тях така и с Тракийския  Научен Институт. Македонския Научен Институт, БАНИ, БАН, Хелзинкски Наблюдател-България, Сдружение на Българските футболни привърженици и множество български общини и кметства, които вече признаха извършването на геноцид над Българи. Специални благодарности отправям към Димитър Шалапатов за неговия изследователски труд на същата тема и публикуваните от него статии и книги за „Българските християнски селища в Западна Беломорска Тракия. Настоящото изследване има по-обобщаващ, общ характер и цели признаването на Геноцид над българите, както и откриването на такава специалност във Висшите учебни заведения в България, подобно на редица университети по света, където се изучава науката за престъплението геноцид.
                    Ще дадем само пример как са били заличени през 1913 г. стотици от упоменатите в списъка села:
УЧАСТТА НА СЕЛОТО ОСМАНЛИ (ОДРИНСКО) (в-к Тракия , 1924 г. бр. 93, 2-ра стр. Георги Т. Николов) (В памет на опълченците от 58 полк)          ……..селото Османли, разположено между Хаскьой и Хавса, чисто българско от около 120 къщи.
          Селяните насъбрани около това място още с навлизането на турската конница изтръпнали бледи, очаквали да чуят присъдата си…. Глашатаят с висок и проточен глас заговаря на турски и тутакси превежда на български:  „Всеки глава на семейство е свободен с жената си и децата си, но в продължение само на два часа от минутата на съобщението да вземе каквото може и каквото иска от покъщнината си и от добитъка си и да напусне селото, стига да внесе определен дан от 70 турски лири. Който не стори това  и се опита да се укрие или избяга, в името на Алаха ще бъде жив изгорен заедно с опожаряване на селото…” Настъпва трогателният момент: с плач и писък и падане на колене от страна на бедните пред по-заможните и проглушава цялото село. Турците добавят своята милост:”Позволява се откупът на бедните от по-богатите.” Имало и по-богати и патриоти и всички почти били спасени от живо изгарянe……
              В село Българкьой (над 2000 життели) в началото на месец юли 1913 г. мъжкото население е разстреляно до Бородиновия мост. Труповете са залети с газ и изгорени. Имуществото е разграбено и опожарено. Жените и децата са отведени под конвой в Мала Азия, като по пътя са били изнасилвани и ограбвани.
           Тези събития са наричани смекчено Тракийски въпрос и имат исторически, политически, дипломатически и имуществени измерения. Международните договори за геноцид и престъпления срещу човечеството създават предпоставки за подпомагане на неговото решаване и по многостранен път – с участието на „външни” партньори. Всички говорят за геноцида над евреите! Много страни приеха декларации за арменския геноцид! Но все още се мълчи за първия от всички тях през миналия век – тракийският геноцид! Премълчаната потулвана българска и на Османската империя история! Затова ИСИХ и сдружение „Хелзинкски Наблюдател-България” ще заемат мястото на Център за проучване изследване и популяризиране на фактите довели до заличаването на стотици български селища, с цел признаване ГЕНОЦИДА извършен над предците ни. Вечна им памет!
                Геноцидът – политиката на унищожаване с насилствени средства и принудителна асимилация на народи, племена и религиозни общности е практикуван в продължение на векове от Османската империя. Един от тези народи е българският. Публикувани са много проучвания върху изтреблението на този народ с хилядолетна история и култура. Проучванията се основават на официални турски документи, на разкази на случайно спасили се от кланетата българи, на доклади на чуждестранни дипломати. Тези документи свидетелстват, че изтреблението по официално нареждане на правителството започва да се прилага системно, организирано, в широки мащаби след Берлинския конгрес през 1878 година и след публикуването на военната доктрина на военният теоретик, генерал-фелдмаршал, барон Вилхелм Леополд Колмар фон дер Голц, изложена в книгата му Das Volk in Waffen, 1883. Той е на служба при султан Абдул Хамид, наричан „кървавия султан”. Доктрината гласи „Един поданик никога няма да е добър войник, нито би защитавал родината си, ако не я счита за своя.”Така през 1890 г. са избити повече от 300 000 арменци. Българските жертви след Кресненско-Разложкото въстание и след Илинденско-Преображенското въстание са повече. Разобличавайки асимилаторската , шовинистична пантюркистка политика на младотурците в-к „Правда” в прой 76 от 1912 г. пише: „Техниятстремеж да потурчват славяните, арменците, еврейте, гърците, българите и други населчващи Османската империя, придоби още по-груб и упорит характер отколкото при Андул Хамид.”
            Поместената по-долу дълга статистическа справка на селища на българи, лишени насилствено от право на собственост, чрез системно прилагане на геноцидни практики доказва следните факти:
-                     Българската народност е преобладаваща из между всички други народности в етническият състав на Балканския полуостров до 1913 година;
-                            Областите Македония, Тракия, Беломорието, Одринско, Лозенградско и Цариградско са населени предимно с българско трудолюбиво и доста заможно население;
-             Днес статистиката на същите тези области и конкретно упоменати селища не отчита българско присъствие в своите списъци.
-                 Събитията през лятото на 1913 година в европейската част на на днешна Р Турция и, Македонияи днешна Северна Гърция напълно отговарят на описаните в чл. 2 от приетата от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г. с резолюция 260 А (III) КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД, ратифицираната от Р Турция, Р Гърция и Р. България,
През първата четвърт на 20-ти век защитата на правата на човека  още не е на дневен ред в ОН. Като се възползва от това Гърция организира първият концентрационен лагер на остров Трикери, където десетки хиляди български военнопленници и свещеници са оставени да умрат без вода и храна или биват хвърлени в морето. Авторът документирал това престъпление срещу човечеството, Владимир Сис е преследван и умира в затвора. 
Днес обаче, всички правозащитни организации са длъжни да защитят паметта на онова българско трудолюбиво население жертвало жирота си, за да остане вярно на вярата си. Признанието и почитта към предците ни очаква своето справедливо решение. Геноцидът днес е престъпление, което се преследва не по вътрешното право на една или друга държава, а по международното право като престъпление против човечеството, за което няма давност.
Грешката, граничеща с престъпление, на всички преговарящи от българска страна е, че са разглеждали бежанския въпрос в преговорите като имуществен, а не като национален.
По силата на международното право оцелелите тракийски български бежанци не са загубили правата върху имотите си и турската държава, която все по-упорито се рекламира като правоприемник на османската империя е отговорна и днес и трябва да им позволи да се завърнат по родните си места, да им възстанови по административен ред собствеността или да ги възмезди, като заплати стойността на отнетото имущество, лихвите върху дължимата сума за един век и ги обезщети за причинените страдания, лишения и пропуснати възможности.
От обсъжданията по време на изработването на Виенската конвенцията за правото на договори от 1969 година и последвалите дискусии на свързани с общите принципи на международното право (Jus cogens) въпроси в Комисията по международно право би могъл да се направи недвусмисления извод, че действия на държава или междудържавен договор, които нарушават общоприетите принципи на международното право – обичайни или кодифицирани – са недействителни и незаконни ipso jure ab initio (по право от самото начало).
В Източна и Западна Тракия не могат да се върнат прогонените тракийски българи, защото те не са между живите вече. Но техните потомци, живеещи в България или разпръснати по света, продължават да се надяват, че един ден ще се върнат по родните места на прогонените си родители. Земите не са променили характера си. Те очакват своите стопани!
Дълг на българската държава е да създаде условия за тяхното връщане по родните места и връщането на отнетото им имущество.
Съгласно член 2 от Конвенцията, престъплението геноцид, независимо дали е извършено в мирно или военно време, е престъпление срещу международното право и срещу човечеството и се състои в:
а) убиване на членове на групата; 
б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;
в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;
г) мерки за предотвратяване ражданията на групата;
д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.
„Групата“ в нашия случая са тракийските българи и срещу тях са извършени три от петте възможните самостоятелни действия, посочени в букви „а“, „б“ и „в“ от властите, управляващи Гърция и Турция през второто и трето десетилетие на ХХ век.
За да разсеем всякакви съмнения и колебания относно квалификацията на престъплението геноцид и неговата относимост към действията на гръцките и турски власти срещу тракийските българи, ще припомним, че през 1915 година Русия, Франция и Великобритания, в съвместна декларация, обвиниха Турция в извършването на престъпление срещу човечеството и цивилизацията и посочиха като отговорни за това всички членове на Османското правителство, замесени в масовите кланета и изтребление на арменците. Клането, изтреблението и прогонването на тракийските българи по нищо не се различава и не отстъпа на геноцида срещу арменците.
По отношение на тракийските българи, както в Източна Тракия от страна на Турция, така и в Западна Тракия от страна на Гърция, бяха извършени актове на геноцид и бяха нарушени техни основни неотменими права, като правото на живот, защита на човешката личност, на етническата им идентичност, правото на собственост, на сигурност в условията на мир и равноправно съществуване.
Опитите за саниране на тези нарушения на общопризнати норми на международното право, някои от които са обявени за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, чрез двустранни договори между заинтересованите страни, съгласно нормите на международното право са нищожни по начало и от тях не биха могли да произтекат никакви правни последици, нито би могла да се намали или изключи отговорността на държавата, извършила тези престъпления. Това е така защото отговорността за извършени престъпления срещу човечеството не се погасява по давност.
Решение е необходимо! Турция не може да продължи да съществува в ХХІ век със средновековните порядки и домогвания на Османската империя, към чието възраждане се стреми. Отговорност на същите „велики сили, които създадоха това чудовище, това раково образование на границата на два континента, е да наложат в Турция справедливост, ред, отговорност и порядки, съобразени с принципите и нормите за права и достойнство, според които биха искали да живеят народите пред ХХІ век.
До момента нито световната общественост, нито българската държава са направили необходимото да защитят правото на собственост, отнето чрез системно прилагане на геноцидни практики спрямо българското население описано по-долу в таблицата. Най преданите българи са избити, а най-слабите духом българи са асимилирани и българската държава не прави нужното за спасяването нито на живота, нито на имотите им. Прогонването на българите от описаните по-долу родни места е стратегическа цел на Османската империя и на Гърция в началото на 20-ти век с цел обезбългаряване и етно-религиозно хомогенизиране на стратегически райони. Прилагат се различни методи и средства, съобразени с конкретния момент, които варират и еволюират от икономически и административен натиск до масови насилия и геноцидни практики.
Ето защо считаме, че всички договори между България и страните участвали в геноцида, с предмет уреждането на последиците от извършените срещу българите от Западна Тракия и Македония престъпления, подписвани след Ньойския договор, без участие и за сметка на засегнатите, са нищожни.
 кб=къщи българи; 
кбе=къщи бълг. екзархисти; 
кбп=къщи бълг. патриархисти; 
кт=къщи турци; 
с=семейства; 
д=души

Български топоним
Вариант
Вилает
Илче (Околия)
Днешно турско име
Транскрипция
жертви
Абулахкьой

Беломорието


Адела


Akören
Акьорен
160 кб
Авренкьой
Евренкьой

Гюмурджина

Евринос
25 сем
Азатли - 400 д.
Асътли-80 с.
Одрин
Хавса

Азатлъ
35 кбп
Айвали
100кбп+

Люлебургас
 100кб парапанк
Айвалъ
200кб
Акардере

Одрин
Одрин

до 1878 г.
5 кб
Sarayakpınar

772 души

 + католици/унияти
Чомлекакпънар
192кбе

Беломорието
Димотика

Аспиронери
80 кб
Аксиджим


Виза


50 кбп
Акче Ибрям чифлик

Одрин
Одрин


15 кб
Акънджали
парапанковци
Родосто/Текирдаг
Малгара

заличено
130 кб
Аладаг

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Пъстрогор
100 кбе

Aliçopehlivan
Аличо пехливан

Алмаджик

Лозенград
Лозенград

Елмаджък
51 кбе
Алпулу

Лозенград
Бабаески


100 кбп
Алуфеджилер
40сем патр+53 сем турци

Гюмурджина



Апъртес-колиби


Виза


20 кбп
Аралъкбурну
патриархисти

Гюмурджина


74 сем
Арапли



заличено
30 кб
Армаша
Agirmese Çiftligi
заличено
60 кб
Арнауткьой
1830г-60кб
Одрин
Одрин
1878г.-45кб
заличено
41кбп
178 души
Arpaç
Арпач
35 кбп
50 сем. Патр
Hisarlı
Хисарлъ
234 души

Хавса
Aslıhan
Аслъхан
154 кбп

Aslıhan
Аслъхан

Аткьой
35 сем+

Гюмурджина
 30турски
заличено 1923г.


Ahmetçe


Ахмедпаша
Ahmetpaşa=25сем
60 кбе
Ахметбей


Люлебургас


100 кбп
Ахъркьой
40 сем.

Виза

Ахимехмет
50 кбп
Ахъркьой

Одрин
Одрин

Ахъ
66 кбе
Ахъркьой

Одрин
Софлийска кааза

Ахър
80 кбп
Ахъркьой


Гюмурджина

Арио Виса

Бабаески

Лозенград
бабаески


100 кб
Бадома
70 сем

Дедеагач

Потамос
105 кб


Baktin
Бактън


Балдърън
Балдъран

Гюмурджина

заличено


Балъкьой
210 сем

Дедеагач

Мелиа
240 кб


заличено
Καρυαί
Карие


Башклисе


Димотика

Протоклиси
105 кб

Башлид
250 погърчени българи

Кешан

Пашайигит



Beyciler

80 кб

Бейкьой
20 кб

Дедеагач

Аристино
40 кб

Бейрямич

Родосто
Шаркьой


150кбп

Бекташли


Караагач

Милиа
125 кбп

парапанковци
Belgrat
Белграт
100 кб

Бесвина
Преспа
Кореща
Σφήκα
Сфика
90 бк

Бештепе


Караагач

Пендафолос
65 кбп

Беятли


Гюмурджина

Пагоуриа
30сем

Плаца-105с
Sislioba(Pilaça)
Шишлиоба(Пуладжа)
135 кбе

293 кбе
Bosna

293 сем.

Боялък


Дедеагач

Дремишли


Боюнли
1830г.-70кб
Одрин
Одрин
1878г.-70кб
Бюйюнлю
104кбе

Бараури
Barağı - 10 сем
Бараги
26 кбп


Γοργόνα
Горгона





145 сем


Bolair
Болаир


510 кбе
Yenimuhacir
Йенимухаджир
2132 д.


Ελληνοχώρι
Елинохори
120 кб

Булустра
овчари до Габрово


заличено


Бунаркьой
30 сем

Гюмурджина




640 сем
Pınarhisar
Пънархисар
700 кбе


Yeşilova
Йешиловъ
25 сем.

Бурунсуз

Одрин
Хавса

Йешилова
32 кбп

Буюк Калъчли

Цариград
Силиври

Бюйюккълъчълъ
100 кб

Българска Левка

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Левка
225 кбе

Боюк Сейменли


Чорлу

Сеймен
60 кб

Буюк Джамбазлар


Димотика

Докса
90 кб

Буюк Чаушли

Цариград
Силиврия

Бюйюк Чавушлу
120 кб

Буюк Челтик

Цариград
Силиврия

Челтик
80 кб

Бюйюк Татаркьой

Одрин
Одрин

Юйюклютатар
16 кбп

Бююкдюллюк

Одрин
Одрин

Бюйюкдьолюк
35кб

Акбунар
Sarayakpinar
Сарайакпънар


Вайсал

Одрин
Одрин

Вайсал
205кб

Варница

родосто
Шаркьой

Пърнар
20 кбп

529 души
Balaban
Балабан
120 кбе


Vize
Визе
55 кбе
Вургари
Ургари
Малко Търново
Василико

Българи
120 кбп

Возгач
Uzgaç
Юзгач/Узгач
58 кбе

Габрово

Ксанти

Καλλιθέα
Калитеа
300 кб

Гебелер

Одрин
Одрин

Хабиллер
25 кбп

Гевгелер

Одрин
Одрин
до 1878г. - 60 кб

60кб

Гердели

Одрин
Хавса

Бюйюкгердели
73 кбп

436 души
Geçkinli
Гечкинли
154 кбе


Yukarikanara
Юкаръканара
52 къщи

Голям Дервент

СОфлу
Дедеагач

Мега Дерио
500 кб


Çeltik
Чалтък


Голяма Доганджа
парапанковци

Караагач

Магали Доксипара
80 кб

Голямо Кадиево

Лозенград
Лозенград

Кадъкьой
150 кбе


Büyükçekmece
Буюк чекмедже


Голямо Кадиево
Kadıköy (YkariKadıköy)
Кадъкьой/Юкарикадъкьой
304 сем

Грабуна
Карабунар

Кешан

Чамлъджа
300 кбп

 Граче
Πτελέα
Птелеа

Гьоктепе

Малко Търново


Звездец
100 къщи

Гьокчеали

Цариград
Чаталджа


55 кбе

Гьонсуз
40 сем.
Родосто/Текирдаг
Gözsüz
51 кбп

Гюмюлджина
Κομοτηνή
Комотини
50 сем

Даа Еникьой


Чорлу

Пънарджа
150 кб

Давудово
Давидково

Егридеренско
209 сем. помаци, 60 сем. екзархисти



Дамето
10 кб

Дедеагач

Палагиа
100 кб


Tayakadın
Таякадън
300 кб

1830-180кб
Devletliağaç
Девлетиагач
240 души


Αλεξανδρούπολη
Александруполи
45 сем

Деирменкьой

Одрин
Хавса
1878г.-50кб
заличено


Elaia
Елеа
65 кб

Тракия Каршиламъсъ
Deliyunus
Делиюнус
180 кб

Демирдеш

Одрин



35 кб

Демирджали
Демирджихалил
Лозенград


30 кб

Демирханлия

Одрин
Одрин

Демирханлъ
70 кбе

Демирханлия

Одрин
Одрин

Демирханлъ
70 кбе
Денизлер


Гюмурджина

Пелагиа
50 сем
320 сем
Άβαντας
Авантас
410 кб
Дервишка могила

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Дервишка могила
142 кбе
Дерекьой

Малко Търново



256 кбе
Дерекьой


Гюмурджина

Пандросос
80 сем

Durusu (Terkos)
Дурусу (Теркос)
200 кб
Дерменикьой


Чорлу

Дегирмен
400 кб
Дертли Мустафабей чифлик

Одрин
Одрин
1830г-10кб
1878г-5кб
 -
Димитрикьой

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Димитровче
100кбп

Διδυμότειχο
Дидимотихо
400 кб
Доганджа 

Лозенград
Бабаески

Кючукдоганджа
64 кбп
Доганджа 

Родосто/Текирдаг
МАлгара

Магали Доксипара
180 кбп
Доганджа християни

Одрин
Софлийска кааза

Мерич
152 кбп
400 сем
Αισύμη
Есими
620 кб
Дойранлар


Егридеренско
100 семейства


Докузюк
88сем/423д
Лозенград
Бабаеска кааза

Докузьюйюк
105 кбе

Aşağıkanara
Ашагъканара
46 къщи
Долукьой
Долът
Родосто/Текирдаг
Малгара
Dolu
Долу
160 кбп
Долхан

Одрин
Одрин


10 кб
Доуджарос
парапанковци

Караагач

Рициа
59 кб
Дуванджево

Одрин
Одрин

Будакдоганджа
102 кбе
Св. Георги
Evrenli
30патр/180гърци
140 кб
Евренджик




150 кбп
Евренкъой 90сем
Авренкьой
Гюмурджина


Евренос
35 кб
Евренкъой




Нефели

Егри дере
Καλλιθέα-172 сем
Калитея-400д.
124 кб
Армаан
Armağan
Армаган
60 кб
Екмекчи

Одрин
Одрин
1830 г. - 5 кб


Елбасан
парапанковци
Цариград
Чаталджа

парапанковци
50 кб
Елчеле
Elçili
Елчили
17 сем
Еминбей чифлик

Одрин
Одрин


10 кб
Емледин


Димотика

Лади
60 кб
Ени Чифлик


Чорлу


250 кб
Енидже


Ксантийско

Енисеа
100 кб
Ениджия
350 сем

Лозенград

Инедже
440 кбе
Еникьой
10 сем.патриархисти
Одрин
Енос

Енидже
25 кбп


Одрин
Одрин

Дегирменйени
160кб
94кбп

Yeniköy
Еникьой

280 сем
от 5 махали

Дедеагач

Яна
360 кб

Pınarca
Пунарджа
10 сем
парапанковци

Караагач
Νεοχώρι
Неохори
80кб
1011 д.
Paşayenice
Пашаенидже
360 кбе
Енимахле
Yenimahalle
Енимахале
160 кбе
35 сем
Enez
Енез
175 кбп

Selimpaşa
Селим паша

Ериклер
1830-110кб
Лозенград
1878-90 кб
Ериклер
95 кбе
475д = 83 с
Elmali
Елмалъ
155 кбе

Цариград
Чаталджа

Инсанийе
155 кб
Ескиполос

Лозенград
Лозенград

Йогунташ
130кб
Зълъф
Kırcasalih
Кърджасалих
400 кбп
Ибриктепе

Одрин
Узункюприйска каза
албанизирани българи

200къщи

Celaliye


Иения

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Младиново
105 кбе
Имампазар




Имампазаръ
77 кбп
Имрихъркьой

Цариград
Чаталджа

Имрахор
200 кб

Yenice

250 кбе
60 кб парапанковци
Цариград
Чаталджа

Овайенедже
60 кб
Инджес


Димотика

Кофувано
52 кб
Инели


Ксантийско

заличено

Йолагелди

Лозенград
бабаески
30 кб през 1830 г.


Ирнустатар

Одрин
одрин
неидентифицирано

48 кбп
Исекча
Есетче


Сече
заличено
60 кб

Испитли
725 души
Караагачка
Мустафапашанска
Σπήλαιο
Спилео
165 кб

Кабаюк
парапанковци

Караагачка

Хандрас
55 кб

Каваджик
парапанковци
Софлу
Гюмурджина

Лефкими
50 сем


Kavakköy
Каванкьой

500 кбе
Kavaklı
Каваклъ
1087 д

Каваклъ

Одрин
Узункюприйска каза


32 кбп

Каваклъкьой

Одрин
Одрин

Каваклъ
26кб

Кадъгебран
парапанковци
Родосто/Текирдаг
Малгара

кадъкьой
80 кб

Кадъкьой

Одрин
Одрин

Ескикадъкьой
62 кбе

Кадъкьой

Одрин
Софлийска кааза

Кадидундурма
120 кбе

Кадъкьой

Родосто/Текирдаг
Малгара
Kadiköy
Кадъкьой
120кбп

Кадъкьой
62 сем.
Караагачка
Орестиада
Δίκαια
Дикеа
95 кбе

Кадъкьой
Халкидон
Цариград
Силиврия


70 кб

Кадъкьой
368 д. екзархийци

Димотика

Мани
220 кб

Кадъкьой чифлик


Чорлу


30 кб

Кадънкьой
45 сем екзарх
Родосто/Текирдаг
Малгара
Kadiköy
Кадъкьой
50 кб


Одрин
Yenikadın
Еникадън
202 души
Каиккьой

Хасково

Райкова могила
120 кб

59 души
Kayapa
Кайпа
25кбе

Казълджикьой


Димотика
Шкуртохори
Ситрохори
150 кб

Калайджидере
350 сем

Гюмурджина

Каситера
500 кб

Каливри
Гелевре
Цариград
Силиврия

Йолчатъ
80 кб


Büyükkılıçlı



Камилите
Yiğitbaşı=Йигитбаши
Егитбаши
243 души
Капуджикьой
парапанковци

Караагач

Тиреа
80 кб

Гара
Karaağaç
Караагач
95 сем


Μαυροδένδρι
Мавродендри



Караагач
Πτελέα
Птелеа
105 кб

Караачкьой
преселвани 1913-
1925-1944 г. 
Гюмурджина

Диони
всички

КАрабалиево
1830-60кб
Одрин
1878-30кб

Карабалар
64 кт


Αμόριο
Аморио
120 кб

Карабулут
1830г.-16 кб
Одрин
Одрин
1878г. -8 кб



Карабунар


Димотика

Врисика
120 кб

Карабунар-Дервент
парапанковци

Софлу

Корнофолиа


Карадере


Малко Търново


115 кбе

Караджахалил

Родосто/текирдаг
малгара


80кбп

Караисмаилча

Одрин
Одрин
към 1878г. - 12 кб



102 сем
Karakasım
Каракасъм
152кбп


Μαυροκκλήσι
Мавроклиси
155 кб

Каракоч




120 кб

Каракурджали
160 сем

Гюмурджина

Крофили
100 сем.
Каракъзъл

Цариград
Силиврия

Бекирли
60 кбп

Карамаслия
Карамусли
Лозенград
91сем./411д.
Карамесутлу
105 кбп

КАрасакли


Одрин


150 кб





























кб=къщи българи; кбе=къщи бълг. екзархисти; кбп=къщи бълг. патриархисти; кт=къщи турци; с=семейства; д=души