Търсене в този блог

Показват се публикациите с етикет избори. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет избори. Показване на всички публикации

четвъртък, 2 август 2018 г.

ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ - ЯВНИ ЗАБЛУДИ МАНИПУЛИРАТ ОФИЦИАЛНАТА СТАТИСТИКА



СДРУЖЕНИЕ “ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ“

ПРЕБРОЯВАНЕ   НА   НАСЕЛЕНИЕТО   В   БЪЛГАРИЯ   -

ЯВНИ   ЗАБЛУДИ   МАНИПУЛИРАТ   ОФИЦИАЛНАТА   СТАТИСТИКА


Представяме на Вашето внимание с молба за публично отношение изготвеното изложение от сдружение „Хелзинкски наблюдател - България” относно предстоящото преброяване на населението в България и свързаните с него законодателни актове и методологически указания.

Бихме искали да поясним в изпълнение на Конвенцията на ООН (Д.В. бр. 12/2012) за правата на хората с увреждания, че проектът на настоящото изложение е изготвен от (М. Б-ев), който съгласно решение на ТЕЛК № 0236/2002 е с 94,9% изгубена трудоспособност. Според разпоредбите на споменатата Конвенция – респ. чл. 29, държавата и обществото гарантират упражняването на права и възможности на хората с увреждания. Също така способстват активно за създаване и поддържане на среда, в която тези хора да участват в управлението на обществените дела пряко или чрез свои представители. Надявяме се, че споделяте и прилагате разпоредбите на Конвенцията.

Основната цел на световното преброяване на населението е събиране и обработка на нужната за държавните управления информация по актуалното състояние на демографските структури, (включително и в България), за проявяващите се социални и икономически процеси, както и условията, факторите, мотивите и причините за тяхното развитие.
У нас такива преброявания са извършвани след 1897г. по правило на всеки 10 години. Нормативната уредба, заедно с методическите указания по нейното прилагане, трябваше да отговарят на изискванията на Статистическата комисия на ООН, на Икономическата комисия за Европа и Евростат за надеждност, принципност, безпристрастност, както и на сравнимост на резултатите в международен аспект съобразно Регламент 763/9.07.2008 на Европейския Съюз. Особено важен е Регламент 322/97, който изрично не допуска преброяванията да се използват за политически спекулации или срещу националното единство и териториалната цялост на държавата. Това е формулирано и от Съвета на Европа в Парижката харта за една Нова Европа.
В Република България въпреки многократните изтъквания и напомняния, споменатите изисквания преднамерено са пренебрегвани и неспазвани. Тези опасения се основават на обстоятелството, че множеството критични публикации по повод преброяванията на населенито у нас през 1992, 2001 и 2011г. не бяха взети под внимание.
Като последица, важни демографски сведения не можеха да послужат на държавното управление, а бяха умело манипулирани, за да обслужват несвойствени цели и домогвания.
Общия брой на населението в България по данни на НСИ (изт. Справочник за 2008г.) е 7607 хил.души. Според Световната здравна организация (изт. – Годишник на ЦРУ 2008г., CIA-2008, ЕРБ ВОЗ, Европейска база данни ЗДВ,) към юни 2008г. то е възлизало на 7263 хил. Посоченото различие от близо 400 хил. души може да се обясни с включването в данните на НСИ (в нарушение на Регламент ЕС № 763/2008 – чл.2) на лица и с друго гражданство, живеещи в чужбина и подлежащи на преброяване по постоянен и настоящ адрес в съответната държава. Настъпилият у нас демографски срив, величината на който не би трябвало да се прикрива, проличава и в публикувани от ООН (2008г.) прогнози за населението в света, според които жителите на България през 2030г. ще бъдат едва 6469 хил. д.
Това обстоятелство налага разчетите на НСИ за броя на населението в България да се разглеждат с основателни съмнения предвид завишените данни  относно небългарската етническа принадлежност, изповеданието и езика на преброяваните.
Позовавайки се на информация от Съвета на Европа, Държавният департамент на Съединените щати в Доклада по правата на човека за 2009г. (изд. на 10.03.2010г.) посочва различаващи се от сведенията на НСИ данни. За неправомерно определяното в споменатия доклад “ромско малцинство” се твърди, че през 2001г. при население общо 7929 хил. души то е възлизало на 600 - 800 хил. души (т.е. 7-10%). Преброяването през 2001г. обаче посочва 371 хил. души или 4.6%. Съмнение предизвиква също нелогичното нарастване на броя на ромите (циганите), който от 18 хил. души през 1975г. (0.2%) се увеличава по данните на НСИ повече от 20 пъти за 25 години! Посочените “статистически” мешавици доказват въздействието на определени етно-политически фактори и религиозни структури посредством повлияни от тях преброители върху посочваните уж от самите преброявани статистически сведения. Необходим е действен контрол при декларирането им, като не се допуска субективно и безотговорно “самоопределение” към по-престижен в момента етнически произход или наличие на материална заинтересованост (т. нар. прозелетизъм) от принадлежност към определено вероизповедание. Държавата е длъжна да осигури безпристрастност, надеждност и поверителност на личните данни, както и да преследва нормативно преднамерените спекулации със статистическите сведения.
Наред с това, за 2001г. като ”етнически турци” са преброени 747 хил. български граждани при 731 хил. през 1975г. По време на този 25-годишен период в Р. Турция са се изселили 580 хил. д. Очевидно, предизвиканата от изселванията огромна “етническа” яма се запълва с включването в същата статистическа група на неправомерно писали се (“самоопределили” се) за етнически турци турчеещи се цигани и потурчваните изповядващи исляма българи по народност, а също и с негласно организираното вписване в картата за преброяване на изселили се, окончателно установени в друга държава лица. Изложените обстоятелства показват липса на задължителните за всички статистически сведения безпристрастност, надеждност, научна независимост и адекватност. По повод направените в споменатия доклад необосновани оценки е уместно да се вметне, че данните за демографската структурата на населението в САЩ се определят не според етническия произход, а само на расова основа.
В обществен интерес е да се знае как и доколко - в съпоставка с България, страни като Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Турция, публикуват статистическа информация относно споменатите три незадължителни (според ООН) характеристики. Задължение на НСИ е да направи и оповести сравнителни проучвания–съпоставяния на залегналите в споменатите и в други страни характеристики с тези на провежданите у нас преброявания. Така би проличал стремежът за използването на статистическите данни за обособяване, разграничаване и противопоставяне на населението в България на основата на споменатите три незадължителни характеристики.
За използването на недостоверни данни, отнасящи се до религиозните общности и верските убеждения на населението, е показателно твърдението на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи по време на международна религиозна конференция (април 2008 г.) в Истамбул (изт. www.orient.bg – 19.04.2010г.). Според главния мюфтия, броят на мюсюлманите в България е над 2.5 мил., докато по завишените с над 400 хил. души дани на НСИ те са 997 хил.! Тези тенденциозни твърдения са:
  •  в нарушение на Конституцията (чл.13 ал.4), 
  • водят до разпалване на вражда (чл.39 ал.2), 
  • нарушават единството на нацията (чл. 44 ал.2), 
  • заплашват териториалната цялост на държавата (чл.2 ал.3), 
  • сигурността и обществения ред (чл.37 ал.2 и чл.41 ал.1). 

Съответни разпоредби би трябвало да залегнат в Закона за преброяване на населението и в Закона за статистиката с оглед гарантиране на безпристрастност и на надеждност на оповестяваните статистически данни, както и за налагане санкции в случаи на нарушаване на нормативните изисквания.
Според международните стандарти, при преброяване на населението се прилагат два вида характеристики. Задължителните включват сведения за гражданството (юридическата националност) на всяко лице. По данни на НСИ, притежаващите през 2001г. множество гражданства са едва 92 х.д. Обяснението е в стремежа за прикриване на неправомерното според чл.5 т.1 на действащия закон преброяване у нас на лицата с две гражданства, които живеят постоянно в чужбина. Чл. 5(1) т.7 на същия закон не изисква да се посочва изрично доколко преброяваното лице притежава друго освен българско гражданство. Следва да се изтъкне, че според изискванията на Статистическата служба на Европейските общности (76/59), “лицата с две или множество гражданства следва да го декларират. Отделно трябва да бъдат посочени лицата без гражданство.“ Това изискване налага спазване на липсващия контрол и санкциониране на евентуални нарушения, а също е предпоставка за предпазване от значително завишаване на броя на “самоопределили” се за принадлежащи към небългарски етнически произход лица, нацелено към постигането на определени политически стремежи. Липсата на тази задължителна характеристика в преброителната карта или нейното непопълване прави фактически невъзможна и съпоставката на декларираните лични данни с находящите се аналогичните сведения в МВР при издаване на български документи за самоличност.
При отсъствие в директивите на Европейския съюз на общи за страните статистически характеристики, в чл. 6(1) в действащия закон са залегнали сведения (т.т. 11, 12 и 13), събирането и публикуването на които не се осъществява от редица държави-членки съгласно принципа на субсидиарността. Основанието им е в нарушаване на прокламирания още от Великата френска революция егалитет (равнопоставеност) на гражданите посредством предоставяне на привилегии - индивидуални и колективни по етнически или друг признак. Съгласно оповестено на 17.05.1992г. становище на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията, фрагментацията на държавите може да бъде вредна за защитата на правата на човека, както и за мира и сигурността. А в Обща рекомендация ХХI(48) на Общото събрание на ООН се констатира: Етническите и религиозни групи често се позовават на правото на самоопределение като основание за някакво набедено право на откъсване. И още: “Самоопределението като право е дадено само на народите! Би следвало НСИ да се съобрази и спази също становището на Конституционния съд в Решение №4/1992, което гласи: “Съхраняването на националното и държавно единство на България е основна ценност, защитавана от Конституцията.”
Същото важи за характеристиката “вероизповедание”. Касаещите религиозните убеждения или атеизъм сведения са от интимно естество и засягат неприкосновения вътрешен мир и достойнство на всяка отделна личност. Недопустимо е изявяването им под външен натиск с оглед на зле прикривани етно-религиозни стремежи. Следва да се изтъкне, че според НСИ (изт. “Преброяване на населението през 2001г.”, (данни за 1956, 1965, 1975 и 1985г не са публикувани) мюсюлманите в България са били 938 хил., а през 2001г. – 967хил. Видно е, че за период от 55 години броят на изповядващите исляма у нас е почти непроменен (увеличение с 30 хил.), като по същото време в чужбина са се изселили (по статистически сведения) над 500 хил. мюсюлмани. Обяснението е главно – наред с ислямизирането на част от ромите (около 50%), в неправомерно вписване в преброителните карти на изселили се в друга държава мохамедани. Трябва да се изтъкне, че отпусканите на вероизповеданията субсидии съгл. Приложение 3 към Закона за държавния бюджет, се определят по Закона за вероизповеданията (чл.21(3)) съобразно броя на изповядващите дадена религия (в случая - на мюсюлманите), броя на молитвените домове и пр. От това следва, че при наличие по реална оценка на 500-600 хил. вярващи, на Главното мюфтийство са отпускани (за 2009г–250 хил.лв.) относително повече средства от полагаемите се по закон.
Статистическите сведения по преброяване на населението са свързани с някои социологически и юридически проблеми като начинът на провеждане на национални избори, за същността на понятието гражданство и други.
Показателен пример за извършвани манипулации и използване на статистически сведения за политически цели е начинът за определяне границите на районите и на броя на мандатите при парламентарните избори. Защото според нормативите те не се разчитат съответно на броя на гласоподавателите, а въз основа раздутите данни от преброяването на населението. Чрез формираните по този начин статистически сведения се постигат предимства в някои избирателни райони в полза на партии с голямо влияние на етническа и религиозна основа. В доклади на международни наблюдатели уместно се изтъква нелогично големият брой на избирателите в страната – 6974 хил., спрямо този на населението – 7607 хил. според данните на НСИ и 7263 хил. - на ООН. Въпросните несъответствия означават, че списъците на регистрираните избиратели са завишени с над милион (според ЦИК 600-800 хил.) имена, „мъртви души“, което разкрива възможности за неконтролирано в редица секции “допълване” броя на пуснатите бюлетини. Наред с това, чрез преднамерено завишаване броя на населението в определени райони, се увеличават съответно мандатите при сравнително по-малък брой гласоподаватели и необяснимо нисък относителен дял на лицата под 18 години. Доказано е, че при окончателното определяне на резултатите от последните преброявания, НСИ си е позволил по свое усмотрение да „допълни“ данните от преброителните карти с десетки и дори стотици хиляди лица, както и за споменаваните три характеристики, с което те са били напълно компрометирани!
Не може да има обяснение за нелогичното съотношение между броя на населението на страната и регистрираните избиратели. В списъците за избиране на български представители на 25.05.2014г. са включени 6550 хил имена при население 6990 хил. души и издадени от МВР 5200 хил. валидни лични карти, което означава наличие в списъците на повече от милион и 300 хил. „мъртви души“. На изборите за ВНС през 1990 г. при население 8.66 млн., в избирателните списъци са включени 6.4 млн. имена. В 2001 г. при население 7.98 млн. в избирателните списъци за 39-то ОНС фигурират 6.92 млн. имена. Следователно при намаляване на населението с 680 хил. броят на гласоподавателите е увеличен с 520 хил. Според ЦИК в списъците са включени 800 хил. до 1 милион “мъртви души”, а всъщност те са близо 1.5 млн. Този факт разкрива изкуствено създаваните предпоставки за фалшифициране на изборните резултати. Това са главно изселници в Турция, които по своя воля и свободен избор са придобили ново гражданство и с това са загубили предишното си българско гражданство. Показателно за извършваните манипулации е обстоятелството, че въпреки прилива на неправомерно снабдявани с български документи за самоличност ”екскурзианти”, гласувалите в Силистренски, Шуменски, Разградски, Кърджалийски избирателни райони са 2 до 3 пъти по-малко в сравнение с регистрираните средно за страната гласоподаватели. Многократно ЦИК и медиите са констатирали завишения брой на мандатите в един, за сметка на друг избирателен район. Става така, че цената на един мандат за ДПС според броя на пуснатите бюлетини за 39-то ОНС в Кърджали е 10 839 бр. при средно общо 18 665 бр., Търговище 11 009 бр. срещу средно 20 237 бр., Добрич съответно 11 720 и 22 921. Така в тези и други избирателни райони за един мандат на ДПС са необходими на половина по-малко изборни бюлетини, отколкото за един мандат на представител на друга партия. За пет представители на етническата партия в Кърджали са необходими гласовете на 35 % от регистрираните и 58 % от гласувалите докато с 40 % от редовно пуснатите бюлетини нито един депутат не влиза в парламента. Това не са честни избори!
По данни на МВР, издадените по ЗБДС валидни лични карти са около 5.5 млн. (включително близо 400 хил. на деца между 14 и 18 г. възраст) при регистрирани в изборните списъци близо 7 млн. гласоподаватели което означава, че те съдържат имената на около 1.7 млн. „мъртви души“. Тази необяснима разлика е посочвана многократно в докладите на ОССЕ до правителството, в Бюлетини на ЦИК и в медиите. Наблюдателите на изборите дипломатично констатират, че броят на включените в списъците избиратели е твърде висок в сравнение с населението на страната и че тези неточности могат да доведат до потенциални злоупотреби. Наблюдателите изтъкват и очевидната нужда от ревизиране на изборните списъци с оглед избягване на злоупотреби. Още във връзка с изборите през 1996г. е изтъкнат примерът на Великобритания (Медоукрофт) и повечето европейски държави, където списъците са съставяни независимо от всякакви официални регистри. Осъвременяването им става ежедневно, като в края на годината главата на семейството декларира гражданското състояние на лицата над 18 год. – включително и за наличие на друго гражданство. Липсата на политическа воля у нас за справяне с проблема очевидно е продиктувана от стремежа за манипулиране изборните резултати. Нужно е включването в изборните списъци да става по постоянно местоживеене в продължение най-малко 9 месеца през годината, а не по несъстоятелна формална адресна регистрация. Недопустимо е също вписването в една секция на избиратели над логично допустимия брой лица, адресно регистрирани в една жилищна площ. Често собственици на имоти не подозират за десетките си виртуални „наематели“, включени на тази основа в списъците. Решаването на проблема не търпи повече отлагане.
Видно от публикуваните в Бюлетините на ЦИК данни, броят на определяните съгласно преброяването на населението мандати в някои райони е силно завишен. Докато средно за страната гласувалите са 60-65% от включените в списъците лица, то в дадени случаи те неизменно са 30-35%. В резултат на неправомерното вписване в преброителните карти и отчитани от НСИ лица, които са пребивавали в чужбина и не подлежат на преброяване у нас, полагащите се на тези райони мандати са увеличени почти двойно. Докладите на ОССЕ препоръчват анализиране на посоченото сведение. Счита се за уместна промяната в начина за определяне мандатите по райони, който да съответства на истинския брой на населението и реалното му участие в изборния процес като условие за редовността им.
От голямо значение за обществено - политическия живот на страната, за националната ни независимост, настоящето и бъдещето на България, е начинът, по който притежаващи българско гражданство и валидни лични документи сънародници участват в провеждане на националните избори на територията на друга държава. Трябва да се изтъкне, че всяка независима държава суверенно определя статута на своите граждани в съответствие с международните договори, по които тя е страна и своето национално законодателство. На тази основа статусът на българските граждани при участие в избори на територията на страни – членки на ЕС може да е различен. Следва обаче да се има предвид, че повечето от тях са ратифицирали Конвенцията за намаляване случаите на множество гражданства (от 1963г.), които едно лице притежава (без сключени на базата на брак). Нейният чл. 1. разпорежда, че придобилите по своя воля чрез натурализация, избор или възстановяване гражданство на друга държава, губят предишното гражданство. Това обстоятелство би трябвало да се отрази в картите за преброяване на населението. 
При това, на основата на европейското цивилизационно единство, общата ценностна система и развитието на интеграционните връзки, правото на Европейския съюз дава възможност със зачитане на националния суверенитет и при спазването на принципа за субсидиарност, предишното гражданство да бъде запазено в границите на Общността, чрез сключване на реципрочни двустранни договори. Представените наши предложения за сключване в рамките на ЕС на подобни договори е наложително. Без съмнение, бързото предприемане на правно обосновани и политически целесъобразни мерки в това отношение би довело до избягване на някои формални пречки и по-благоприятни условия за провеждането на избори в страни - членки на ЕС - без необходимост от законодателни промени.
От огромно значение предвид демографския срив у нас, както и за зачитане правата на живеещите от векове в близки и далечни географски области наши сънародници, които въпреки злочестата си участ са съхранили своята народностна идентичност, е особено наложително уреждане по закон (а не по „натурализация“) придобиването на българско гражданство. В съответствие с международните стандарти следва да бъде премахнато дискриминационното отношение на държавата ни към тях. Това би допринесло и за непосредственото им интегриране, чрез участие по нормативен ред в изборния процес. Няма разумна причина за пренебрегване препоръките на привлечените от НС експерти проф. Коянец от Италия и Р. Щерер от Швейцария, които в своите становища се позоваха на утвърдения в международното право принцип за „обоснованите разлики“, който ги поставя в равноправно положение с населяващите пределите на страната сънародници.
По време на т. нар „преходен период“, българските власти сами създадоха условия и предпоставки за ерозиране суверенитета, държавната независимост, сигурността и реда в страната. Основен подход за създаване на тази заплаха е участието в президентски, парламентарни и местни избори на живущи у нас или извън границите на Европейския съюз лица от небългарски народностен произход и техните потомци, които са напуснали безпрепятствено България, установили са се на постоянно местоживеене в чужбина и са придобили по своя инициатива и свободна воля гражданство на друга държава. Трябва да се изтъкне в случая, че "запазването" на българското гражданство е в противоречие със утвърдените правни стандарти, действащите двустранни договорености и националното ни законодателство. Това обстоятелство важи особено при наличието на междудържавни спогодби за изселване, за установяване или размяна на население, които постановяват спазване принципа за единственост на гражданството. По този повод следва да се зачете дадената от ОССЕ препоръка: "Процедурите в чужбина би трябвало да бъдат регулирани допълнително, за да включат защитни мерки срещу евентуално гласуване повече от един път." Следователно, Изборният кодекс следва да регламентира условия, които да дават на лице с два постоянни адреса в различни държави право да гласуват само, ако то живее постоянно в България 9 месеца през всяка календарна година т. е. при спазване принципа „един човек – един глас“. Наложително е, също, уреждането на условия за създаване на липсващия сега съдебен контрол при гласувания в чужбина. Поради тази причина често се допуска гласуване с невалиден паспорт или с лична карта в държава - нечленка на ЕС. Изобщо, наложително е властите у нас да насочат вниманието си върху многото значими проблеми по организиране и провеждане изборния процес в трети страни. Всяко тяхно подценяване вследствие невежество или липса на контрол води до фатални последици.
Важна предпоставка за честното и демократично провеждане на избори е спазването на върховенство на закона, както и стриктно прилагане на действащия у нас правов ред. Примерите за нарушаването им не са малко. Особено значение при осъществяването на изборния процес придобива незачитането от държавни органи и задължените лица на разпоредби, касаещи издаване и притежаване на български документи за самоличност - като чл. чл. 2, 10 и § 3 от ЗБГ и чл. 10 на ЗБДС във връзка с удостоверяване и на българско гражданство. Не може да се пренебрегва становището на Съда на ООН с постановените от него изисквания за социална привързаност, действителна солидарност на съществуване, на интереси и на чувства, свързани не само с права, но и с реципрочни задължения към народа и държавата. Запазването на българско гражданство на изселници от небългарска етническа принадлежност, които са се установили в друга държава и са придобили по собствена воля и избор чуждо гражданство се определя от международните стандарти за дискриминационна привилегия на расова основа. Този подход е прилаган преднамерено от “правителствата на прехода“ към останали вследствие историческите катаклизми без българско гражданство наши сънародници, Последиците от тази политика за резултатите на провежданите избори са престъпни. Защото тук няма следа от върховенство на закона, справедливост и защита на националните интереси.
Понятието “майчин език” не е възприето в международното право. България и повечето страни-членки на Европейския съюз не са ратифицирали Конвенцията за регионални и малцинствени езици (1992г.). Възприето е формулираната от международните институции незадължителна характеристика “език“ да се интерпретира по три различни начина – (вкл. като език, на който лицето се изразява най-добре или познания на език /езици/ на който даденото лице може да говори и пише). Би могло да се постави въпросът дали преброяваните лица владеят официалния български език? Би било също така уместно да се включи като характеристика показателят „грамотност“ т.е. способността лицето разбираемо да чете и пише прости мисли от ежедневния живот. Такова изискване е препоръчано от Статистическата служба на ЕО 184 (233) 1992г.
Поначало преднамереното включване на характеристики като т.т. 11, 12 и 13 на преброителните, трябва да се смята за подтикване към нарушаване на националното единство, както и подбуждане към сепаратизъм и подстрекаване към чужди стремежи за териториални придобивки. При това правата залегнали в чл. 20, параграф 2, буква Б от договора за функционирането на ЕС, както и в чл. 39 от Хартата на основните права се привеждат в действие посредством Директива 94/80/ЕО за общинските избори и директива 93/109/ЕО за изборите за ЕП.
Актът от 1976 г. обаче не урежда, а дава общи разпоредби относно изборната кампания. В съответствие с Акта от 1976г. тези аспекти от изборната процедура, които не се регламентират от Акта от 1976 г., се уреждат във всяка държава членка посредством националните разпоредби.
При тълкуване на съответните разпоредби на конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Европейският съд по правата на човека прие, че по принцип държавите имат право да уреждат използването на езици от страна на кандидатите и други лица по време на изборни кампании и ако е необходимо, да налагат определени, разумни ограничения. 
Данни по трите незадължителни характеристики са публикувани от Полша, Австрия, Словакия, Чехия, Румъния, но по силата на действащи международни договори. В Решение № 4/1992г. на Конституционният съд се изтъква: “Конституцията държи сметка за историческите обстоятелства, при които са се създали визираните в нея етнически и/или религиозни различия. Те са специфични за България и не са еднакви с тези в други страни от Централна и Източна Европа, в които този проблем е продукт главно на териториални прекроявания вследствие на войни.” И още нещо: “Съхраняването на националното и държавно единство на България е историческа задача и основна ценност.”!
Изясняването и уточняването на ползваните понятия е важна предпоставка за избягване на двойственост, неустойчивост и противоречия при интерпретацията на статистическите данни. Показателно е умишленото смесване на термините етническо “самоопределение”, “идентичност” и ”себе-идентичност”. Съгласно Пакта за граждански и политически права, Пакта за икономически, социални и културни права и други конвенционални документи на ООН, право на самоопределение като неопровержима норма (jus cogens), е дадено само на народите. Не и на малцинствени групи, общности или на отделните индивиди. Вписването на данни за принадлежност на преброяваното лице  към дадена “етническа група” въз основа на субективно “самоопределение” (чл. 6(1) т.11 от закона) означава отричане от неизменна по рождение и подлежаща на обективно идентифициране характеристика. Този акт на пренебрегване неотменимите индивидуални права на човека, чрез подмяната им с групови колективни права е пряка заплаха от засилване на сепаратистки стремежи.
От изложените обстоятелства и съпоставки произтичат конкретни проблеми, които се свеждат накратко до следните положения.
1.     Установяване реалния брой на населението в България при стриктно спазване на чл. 5(1), т.7 от действащия закон и търсене на съдебна отговорност за деклариране на неверни сведения. Задължително трябва да се подбере един критерии за определяне броя на населението в България: гражданство, месторождение, постоянно местоживеене и т.н. Пребиваващите постоянно и живеещи в чужбина не трябва да се включват в броя на населението в България.
2.     С оглед на демографския срив да се направят изменения и допълнения на Закона за българското гражданство с предоставяне право по закон (а не по “натурализация”) на доказали българския си произход (въз основа принципа за “обоснованите разлики”) наши сънародници от съседни и по-далечни страни, забегнали от османския гнет по време на турското робство, да придобиват без административни пречки българско гражданство. На желаещите да се преселят в границите на България сънародници да се създават необходимите битови, материални, социални, политически условия, като за целта се изиска безвъзмездна финансова подкрепа от ООН и Европейския съюз.
3.  Към задължителната характеристика “гражданство” в картата за преброяване на населението да се прибави нов ред: “наличие на друго гражданство, освен българско”. Следва да се изтъкне, че съгласно международните стандарти, двустранните договори между България и Турция и националното ни законодателство, е недопустимо “запазването” на предишно българско гражданство на изселилите се и получили по своя воля и избор турско гражданство лица. Издаването на български документи за самоличност на такива изселници е в нарушение на законите на страната.
4.     Необходимо е да се въведе характеристика за „степен на грамотност на български език” вместо вписването на незадължителните характеристики (т.т.11, 12 и 13) в картата за преброяване на населението.
5.      Незадължителната характеристика "етническа група” да отпадне!
6.     Незадължителната характеристика "вероизповедание" да отпадне! Защото данните могат да служат като основание за намеса на държавата и да се използват преднамерено и главно за външен контрол и политическо влияние. Нужната на държавното управление информация следва да се набира посредством независими източници.
7. Незадължителната характеристика "майчин език" не е възприета в международното право и ненужно дублира сведението “етнически произход”. Управленческо значение биха имали данните относно писменото и говоримо владеене на официалния български език (т.13).
8.     Нужно е включването в изборните списъци да става по постоянно местоживеене в продължение най-малко 9 месеца през годината, а не по несъстоятелна формална адресна регистрация
Не трябва да се допуска предстоящите преброявания на населението в България да се интерпретират в потвърждение на схващането на Марк Твен за трите сравнителни степени на лъжата:
 I. лъжа,
II. гнусна лъжа,
III. статистика!

С настоящото изложение бихме искали да привлечем вниманието на обществеността и специалистите статистици върху проблемите с преброяването на населението в България, свързано с предстоящите избори.

                            и.д. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
                                                           (п) Милко Бояджиев

                                        Секретар:
 (п) Румен Воденичаров

(Настоящото изложение е изготвено със съдействието на Георги Илиев)

07,08,2018 

четвъртък, 5 юни 2014 г.

ИЗБОРНИЯТ ХАОС Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ РЕПУБЛИКАТА

           Центърът на ООН по правата на човека в Женева издаде през 1995 г. “Наръчник по правните и техническите проблеми и по проблемите на правата на човека по време на избори”. В него се изтъква, че демокрацията поначало е нещо повече от избори, тъй като те не са достатъчна гаранция за реалното и осъществяване. Истинската политическа демокрация обхваща целия процес на участие на максимален брой граждани във всички сфери на обществения живот, както и участие в управлението, чрез допитвания до народа по всички значими въпроси, касаещи управлението на държавата на централно и местно равнище. Все пак няма съмнение, че свободните и честни избори са от решаващо значение за развитие на народовластието в цивилизованите държави. Провеждането им не е самоцел, а важна периодична изява на волята на гражданите за насоките на политическо развитие.
           Отразените в наръчника международно-правни принципи и стандарти представляват надеждна основа за обективна съпоставка с условията, обстоятелствата и най-вече прилагането им при провеждането на парламентарни, президентски и избори за органи на местното самоуправление в България.
            Пълноценното осъществяване на изборния процес у нас изисква точното съблюдаване на конституционно защитените индивидуални права и основни свободи, спазването на които обаче поражда съмнения. Сред тях са медийните ограничения на свободното и равнопоставено изразяване на мнения, налаганият в някои демографски групи страх и “дисциплина” на гласоподавателите. Преднамерено се допуска дискриминация със създаването на привилегии въз основа на различия по произход и вероизповедание. Религиозните убеждения и организации се използват твърде често за политически цели. Много силно е прокарването с финансови, пропагандни и други средства влияние върху обществените нагласи от външни централи, служби и фондации.
        Особено внимание заслужава станалото ежедневие пренебрегване на действащите нормативни разпоредби дори от овластените да спазват обществения ред и законност органи. Има основателни съмнения относно ефикасната защита от корупция и партийно вмешателство при разглеждането на петиции, възражения и оплаквания. Твърде много са неяснотите и подозренията по отношение техническите и нормативни мерки, насочени към ефективна закрила срещу изборни пристрастия и манипулации. Несъразмерното определяне на мандатите по избирателни райони изисква превантивна проверка на данните от преброяването на населението. Недопустимо е намаляването с административни хватки тежестта на едни и увеличаване “цената” на други гласове, т.е. на пуснатите бюлетини. Би трябвало да са отменени или суспендирани нормативните актове, които стимулират нарушенията или обезкуражават участието на гражданите в политическия живот. Особено вредни последици има включването на лица, притежаващи неправомерно български документи за самоличност и постоянно местоживеене в чужбина в избирателните списъци у нас и при гласуването на и  извън територията на дипломатическите представителства на България.
           Спазването на административните изисквания е предпоставка за честно осъществяване изборния процес и условие за пълноценно и точно разчитане волята на гласоподавателите. Познатата на всички до болка “изборна зестра” в полза на властващите управленци осигурява постигането на себични политически изгоди, което поначало противоречи на международните стандарти и нормативните изисквания. Те са в разрез с обществените интереси бидейки подвластни на чужди стратегически домогвания. Фрапиращ пример са получените по престъпен начин резултати  са последните парламентарни избори. Истинският брой на мандатите на етническата партия не би могъл да стигне половината от вкараните от нея депутати в Народното събрание, а още по-малко при активно участие на всички граждани в изборния процес.
        Предвид споменатите слабости и недостатъци е наложително вниманието на нашата общественост да се насочи към неотложното им преодоляване.
            Всяка година в докладите на Европейската комисия се изтъква голямото значение на своевременното и правилно прилагане на тези изисквания, без което не може да се твърди за свободни и честни избори в “демократично” общество. Често срещани, по смисъла на Наказателния кодекс престъпления, са гласуванията на неправомерно притежаващи български документи за самоличност лица. Българските граждани, които постоянно живеят в държава – нечленка на ЕС могат да се легитимират за участието си в избори само със задграничен паспорт. При наличие на притежаван по легитимен начин паспорт притежаващо българско гражданство лице може да упражнява избирателни права в българско дипломатическо представителство. Съгласно допълнителните разпоредби към Закона за българското гражданство, постоянно живеещо в чужбина е лице, което живее извън Република България повече от девет месеца през всяка календарна година. При това, Закона за българските документи за самоличност изисква от всеки български гражданин да посочи избрания от него адрес, което е условие за упражняване на избирателни права. Живущите в чужбина следва да посочат адреса си на територията на държавата, където пребивават. Български гражданин, притежаващ документи за самоличност на друга държава е задължен в срок от 60 дни да уведоми писмено компетентните български органи. При промяна в гражданството лицето е длъжно да се снабди с нови документи за самоличност в срок до 30 дни.
            Установяването на посочените обстоятелства не представлява проблем. Проблемът се състои в провежданата от управляващата прослойка политика на тяхното заобикаляне, пренебрегване и явно нарушаване. Десетки, а могат да станат стотици хиляди са неправомерно притежаващите български документи за самоличност лица, които без престой минимум 3 месеца в страната, гласуват у нас или в чужбина по престъпен начин. В нарушение на нормативните разпоредби те се снабдяват /и с помощта на чужда държава/ с лична карта и със задграничен паспорт /често с различни имена/. По линия на платени от разни фондации екскурзионни пътувания те гласуват у нас и в чужбина неправомерно. При това участвайки в национални избори и в други държави по местоживеене.
            Контролът върху извършваните закононарушения може да бъде осъществяван без никакви затруднения при наличието на кадърни служители и политическа воля. Българското правителство представи през 2001 г. на Съвета за сигурност на ООН национален доклад по изпълнението на задълженията си относно осъществяването на ефективен граничен контрол и контрол при издаване на документи за самоличност и пътувания. Правителството декларира, че преминаването на български граждани през граничните КПП подлежи на 100 % контрол и проверка в реално време. Чрез автоматизираните информационни системи на МВР и МВнР се регистрират влизанията и излизанията на всеки български гражданин и чужденец при което се установява доколко лицата са с двойно гражданство, дали са посочили постоянно местожителство и адресна регистрация в България и дали са пребивавали минималния тримесечен срок през календарната година. Правителственият доклад пред ООН доказва, че истинските причини за неприлагане законовите разпоредби са криминално-политически.
            Очевиден е фактът, че Централната избирателна комисия, на която са предоставени пълномощия по Изборния кодекс, не изпълнява коректно своите задължения под натиска на заинтересованите политически сили. МВнР, което според същия закон отговаря за организацията и провеждането на гласуванията на българските граждани в чужбина не само не изпълнява възложените му контролни функции, а осигурява безнаказаното нарушаване на изборния процес на територията на дипломатическите представителства. Наред със споменатите ведомства МВР, което е компетентно по издаването и контрола на българските документи за самоличност, адресна регистрация, граничния пропускателен режим и пр., също пренебрегва задълженията си. Далеч от смислено приложение на нормативните актове са общинските служби ЕСГРАОН-включително по съставянето и актуализирането на избирателните списъци и издаването на документи по гражданското състояние на лицата с множество гражданства.
            Към всичко това се добавя явно умишленото неприлагане на Наказателния кодекс от изпълнителните и съдебните органи за извършваните във връзка с изборите престъпления-включително от българските граждани в чужбина – респ. в държави – нечленки на ЕС. Споменатият кодекс обявява за обществено-опасни деянията, които застрашават или увреждат установения с Конституцията правов ред, правата на гражданите, както и други защитени със закон интереси. Наказателна отговорност носи този, който чрез насилие, измама, заплашване пречи на някого свободно да упражни избирателното си право. Същото важи за лицата, които упражняват избирателно право без да имат такова право. На наказателно преследване подлежи всеки, който подбужда към дискриминация, като за такава се разбира създаването на привилегии, навреждащи правата и свободите на другите граждани. Престъпление извършва и всяко длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства с цел да бъде използван за доказателство. Следва да се изтъкне, че няма оповестени случаи на подвеждане под отговорност и произнасяне на присъди за нарушения в избирателния процес.
            Не може да има обяснение за нелогичното съотношение между броя на населението на страната и регистрираните избиратели. В списъците за избиране на български представители на 25.05.2014г. са включени 6550 хил имена при население 6990 хил. души и издадени от МВР 5200 хил. валидни лични карти, което означава наличие в списъците на повече от милион и 300 хил. „мъртви души“  На изборите за ВНС през 1990 г. при население 8.66 млн., в избирателните списъци са включени 6.4 млн. имена. В 2001 г. при население 7.98 млн. в избирателните списъци за 39-то ОНС фигурират 6.92 млн. имена. Следователно при намаляване на населението с 680 хил. броят на гласоподавателите е увеличен с 520 хил. Според ЦИК в списъците са включени 800 хил. до 1 милион “мъртви души”, а всъщност те са близо 1.5 млн. Този факт разкрива изкуствено създаваните предпоставки за фалшифициране на изборните резултати. Това са главно изселници в Турция, които по своя воля и свободен избор са придобили тамошно гражданство и с това са загубили предишното си българско гражданство. Показателно за извършваните манипулации е обстоятелството, че въпреки прилива на неправомерно снабдявани с български документи за самоличност ”екскурзианти”, гласувалите в Силистренски, Шуменски, Разградски, Кърджалийски избирателни райони са 2 до 3 пъти по-малко в сравнение с регистрираните средно за страната гласоподаватели. Многократно ЦИК и медиите са констатирали завишения брой на мандатите в един, за сметка на друг избирателен район. Става така, че цената на един мандат за ДПС според броя на пуснатите бюлетини за 39-то ОНС в Кърджали е 10 839 бр. при средно общо 18 665 бр., Търговище 11 009 бр. срещу средно 20 237 бр., Добрич съответно 11 720 и 22 921. Така в тези и други избирателни райони за един мандат на ДПС са необходими двойно по-малко изборни бюлетини отколкото за един мандат на представител на друга партия. За пет представители на етническата партия в Кърджали са необходими гласовете на 35 % от регистрираните и 58 % от гласувалите докато с 40 % от редовно пуснатите бюлетини нито един депутат не влиза в парламента. И това ако са честни избори, здраве му кажи!
       Организационно проблемите са лесно решими. Службите ГРАО могат текущо да сравняват и уточняват наличните данни в информационните масиви. В съответствие с действащите разпоредби те могат да актуализират избирателните списъци и да зачеркват в тях неправомерно вписаните имена. При това в масивите на МВР има точни данни за лицата над 18 –годишна възраст, притежаващи и друго гражданство с постоянно местожителство в чужбина, които нямат право да гласуват у нас. Поради наличието на “мъртви души” и регистрирани без право на глас лица, истинският брой на гласоподавателите е с 10-15 % по-голям от отчитания. Това означава, че политическата активност на населението е съответно по-голяма и вместо да се прахосват 4 млн. лева за агитиране участието в изборите, същата сума можеше да бъде използвана за изготвяне на реални избирателни списъци по примера на западноевропейските държави. В общинските служби там е определян служител, който без политическа опека редовно актуализира избирателните списъци.
            Продължава произвола и не санкционираното нарушаване на чл.120 от Конституцията на Република България, според който съдилищата осъществяват контрол за законността на актовете и действията на административните органи. Според Закона за избор на народни представители обаче, редът и условията за гласуване на българските граждани в чужбина е изключен от съдебен контрол. Създадени са необходимите условия за безпроблемно нарушаване на действащите в това отношение нормативни разпоредби. И грозните резултати са налице-гласуване по принуждение за етническата партия, допускане до урните на лица без редовен български паспорт, откриване на неконтролируеми избирателни пунктове извън територията на посолството, липса на наблюдатели, недопустимо безредие и пр. Нарушава се чл.5 от Конституцията, като се разрешава на изселници при незачитане действащите двустранни договори да “запазват” предишното си българско гражданство и да упражняват у нас и в чужбина избирателни права каквито те нямат.
      Би било уместно да се направят належащите изменения и допълнения на действащото законодателство. Без широко коментираната тема за мажоритарни или пропорционални избори, на обсъждане могат да се подложат някои предложения. Например:
- “От избирателните списъци да се заличават имената на лицата, притежаващи и друго гражданство освен българското, имащи постоянно местожителство в чужбина повече от 9 месеца през всяка календарна година”;
- Да се добави: “Кметът и секретарят на общината са длъжни да заличават служебно не по-късно от една седмица преди изборния ден имената на избирателите, които са заминали в чужбина преди повече от два месеца преди изборния ден” и да се допълни: “За целта МВР -респективно, съответните териториални подразделения до 10 дни преди изборния ден следва да предложат на кметовете на съответните общини необходимите служебни данни за нанасяне корекции в избирателните списъци”;
- Да се впише следното допълнение: “Броят на населението по избирателни райони се определя въз основа на Системата за гражданска регистрация след контролна съпоставка с данните в информационните масиви на МВР по Закона за българските документи за самоличност” или: “Кметовете на общини ръководят и носят отговорност за законо-съобразното съставяне и непрекъснато актуализиране на избирателните списъци въз основа на гражданските регистри на населението и издадените от съответните служби на МВР в съответствие с подадените от лицата декларации български документи за самоличност”. Да не се допуска използването за целта на данните от периодичните преброявания на населението. При определяне броя на населението в избирателните райони и разпределянето на броя на мандатите в тях да се изхожда от така съставените от общинските управи списъци на гласоподавателите;
- Да се направи следното допълнение: “В избирателните списъци, съставяни от ръководителите на дипломатическите представителства се включват българските граждани, които притежават задграничен паспорт, издаден в съответствие със Закона за българските документи за самоличност”;
- За членове на ЦИК да се определят и назначават български граждани, които нямат и друго гражданство;
- Условията и редът за гласуване на територията на българските дипломатически представителства в чужбина следва на основание на чл.120 от Конституцията на Република България да подлежат на съдебен контрол. Недопустимо е гласоподаването да се извършва извън дипломатическите и консулски служби на Република България.
   Съществуващите пропуски и недостатъци в избирателния закон, заобикалянето, пренебрегването и нарушенията на нормативните разпоредби – включително на ратифицираните от България многостранни и двустранни договори, създадоха хаос, който е използван за подкопаване националния суверенитет, сигурност и единство, определени за престъпни действия срещу Републиката.

МИЛКО БОЯДЖИЕВ

сряда, 2 април 2014 г.

ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ИЛИ КАК ЛЪЖАТА СЕ ПРЕВРЪЩА В СТАТИСТИКА

СДРУЖЕНИЕ“ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ“

ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

            ИЛИ  КАК  ЛЪЖАТА   СЕ ПРЕВРЪЩА  В  СТАТИСТИКА
                                                                                                                      Милко Бояджиев   

    Основната цел на проведеното през март 2011г. преброяване на населението бе събиране и обработка на нужната за държавното управление информация по актуалното състояние на демографските структури в България, за проявяващите се социални и икономически процеси, както и условията, факторите и мотивите за тяхното развитие. У нас такива преброявания са извършвани след 1897г. по правило на всеки 10 години. Нормативната уредба, ведно с методическите указания по нейното прилагане, трябваше да отговарят на изискванията на Статистическата комисия на ООН, на Икономическата комисия за Европа и Евростат за надеждност, принципност, безпристрастност, както и на сравнимост на резултатите в международен аспект съобразно Регламент 763/9.07.2008 на Европейския Съюз. Следва да се изтъкне също, че според Регламент 322/97 е абсолютно недопустимо преброяванията да се използват за политически спекулации или срещу националното единство и териториалната цялост на държавата. Посочените изисквания следва да бъдат изтъкнати, тъй като те преднамерено не са спазвани, а вероятно и занапред ще бъдат пренебрегвани. Тези опасения се основават на обстоятелството, че множеството критични публикации по повод преброяванията на населението през 1992, 2001 и 2011г. не бяха взети под внимание.
       Като последица, важни демографски сведения не можеха да послужат на държавното управление, а бяха умело манипулирани, за да обслужват несвойствени цели и домогвания.        
          При общ брой на населението в България по данни на НСИ (изт. Справочник за 2008г.) от 7607 хил.д., то оспоред Световната здравна организация (изт. – Годишник на ЦРУ 2008г., CIA-2008, ЕРБ ВОЗ, Европейска база данни ЗДВ,) към юни 2008г.то е възлизало на 7263 хил. Посоченото различие от близо 400 хил.д.  може да се обясни с включване в данните на НСИ (в нарушение на Регламент ЕС № 763/2008 –чл.2) на лица с друго гражданство, “живели в своето обичайно местопребиваване в продължение на най-малко дванадесет месеца преди референтната дата” в чужбина и подлежащи на преброяване по постоянен и настоящ адрес  в съответната държава. Настъпилият у нас демографски срив, величината на който не би трябвало да се прикрива, проличава и в публикувани от ООН (2008г.) прогнози за населението в света, според които жителите на България през 2030г. ще са едва 6469 хил. д.  
   Това обстоятелство налага сведенията за броя на населението в България да се разглеждат обвързано с предизвикващото също основателни съмнения завишаване на данните на НСИ относно небългарската етническа принадлежност, изповеданието и езика на преброяваните.
          Позовавайки се на информация от Съвета на Европа, Държавният департамент на Съединените щати в Доклада по правата на човека за 2009г. (изд. на 10.03.2010г.) посочва различаващи се от сведенията на НСИ данни. За неправомерно определяното в споменатия доклад “ромско малцинство” се твърди, че през 2001г. при население общо 7929 хил. д. то е възлизало на 600 - 800 хил. д. (т.е. 7-10%). Преброяването през 2001г. обаче посочва 371х.д. или  4.6%. Съмнение предизвиква също чуждото на логиката нарастване на броя на ромите (циганите), който от 18 хил. д. през 1975г. (0.2%)  се увеличава по данните на НСИ повече от 20 пъти за 25 години! Посочените “статистически” мешавици доказват въздействието на определени етнополитически фактори и религиозни структури посредством повлияни от тях преброители върху посочваните уж от самите преброявани статистически сведения. Необходим е действен контрол при декларирането им, като не се допуска субективно “само- определение” към по-престижен в момента етнически произход  или наличие на материална заинтересованост (т. нар. прозелетизъм) от принадлежност към определено вероизповедание. Държавата е длъжна да осигури безпристрастност, надеждност и поверителност на личните данни, както и да преследва преднамерените спекулации със статистическите сведения.
        Наред с това, за 2001г. като ”етнически турци” са преброени 747 хил. български граждани при 731 хил. през 1975г. По време на този 25-годишен период в Р. Турция са  се изселили 580 хил.д. Очевидно, предизвиканата от изселванията огромна “етническа” яма  се запълва с включването в същата статистическа група на неправомерно писали се (“самоопределили”се) за етнически турци турчеещи се цигани и потурчваните изповядващи исляма българи по народност, а също и с негласно организираното вписване в картата за преброяване на изселили се, окончателно установени в друга държава лица. Изложените обстоятелства показват липса на задължителните за всички статистически сведения безпристрастност, надеждност, научна независимост, адекватност. По повод  направените в споменатия доклад необосновани оценки е уместно да се вметне, че данните за демографската структурата на населението в САЩ се определят не според етническия произход, а само на расова основа.
         В обществен интерес е да се знае как и доколко - в съпоставка с България, страни като Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Турция, публикуват статистическа информация относно споменатите три незадължителни (според ООН) характеристики.Задължение на НСИ е да направи и оповести сравнителни проучвания–съпоставяния на залегналите в споменатите и в други страни характеристики с тези на провежданите у нас преброявания. Така би проличал стремежът за използването на статистическите данни за обособяване, разграничаване и противопоставяне на населението в България на основата на споменатите три незадължителни характеристики.   
        За използването с политическа цел и осигуряване на държавни и чуждестранни субсидии на недостоверни данни, отнасящи се до религиозните общности и верските убеждения на населението, е показателно твърдението на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи по време на международна религиозна конференция (април 2008 г.) в Истамбул (изт. www orient.bg – 19.04.2010г.). Според главния мюфтия, броят на мюсюлманите в България е над 2.5 мил., докато по завишените с над 400 хил. души дани на  НСИ те са 997хил.! Тези тенденциозни твърдения са в нарушение на Конституцията (чл.13 ал.4), водят до разпалване на вражда (чл.39 ал.2), нарушават единството на нацията (чл. 44 ал.2), заплашват териториалната цялост на държавата (чл.2 ал.3),  сигурността и обществения ред (чл.37 ал.2 и чл.41 ал.1). Съответни разпоредби би трябвало да залегнат в Закона за преброяване на населението и в Закона за статистиката с оглед гарантиране на безпристрастност и на надеждност на оповестяваните статистически данни, както и за налагане санкции в случаи на нарушаване на нормативните изисквания.
           Според международните стандарти, при преброяване на населението се прилагат два вида характеристики. Задължителните включват сведения за гражданството (юридическата националност) на всяко лице. По данни на НСИ, притежаващите през 2001г. множество гражданства са едва 92х.д. Обяснението е в стремежа за прикриване на неправомерното според чл.5 т.1 на действащия закон преброяване у нас на лицата с две гражданства, които живеят постоянно в чужбина или са напуснали страната преди 10 март 2010г. Чл. 5(1) т.7 на същия закон не изисква да се посочва изрично доколко преброяваното лице притежава друго освен българско гражданство. Следва да се изтъкне, че според изискванията на Статистическата служба на Европейските общности (76/59), “лицата с две или множество гражданства следва да го декларират. Отделно трябва да бъдат посочени лицата без гражданство.“ Това изискване налага спазване на липсващия контрол и санкциониране на евентуални нарушения, а също е предпоставка за предпазване от значително завишаване на броя на “самоопределили”се за принадлежащи към небългарска етническа принадлежност лица, нацелено към постигането на определени политически стремежи. Липсата на тази  задължителна характеристика в преброителната карта или нейното непопълване прави фактчески невъзможна и съпоставката на декларираните лични данни с находящите се аналогичните сведения в МВР при издаване на български документи за самоличност.
         При отсъствие в директивите на Европейския съюз на общи за страните статистически характеристики, в чл. 6(1) в действащия закон са залегнали сведения (т.т. 11, 12 и 13), събирането и публикуването на които не се осъществява от редица държави-членки съгласно принципа на субсидиарността. Основанието им е в нарушаване на прокламирания още от Великата френска революция егалитет (равнопоставеност) на гражданите посредством предоставяне на привилегии - индивидуални и колективни по етнически или друг признак.  Съгласно оповестено на 17.05.1992г. становище на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията, фрагментацията на държавите може да бъде вредна за защитата на правата на човека, както и за мира и сигурността. А в Обща рекомендация ХХI(48) на Общото събрание на ООН се констатира: “Етническите и религиозни групи често се позовават на правото на самоопределение като основа за някакво набедено право на откъсване.“ И още: “Самоопределението като право е дадено само на народите“!  Би следвало НСИ да се съобрази и спази също становището на Конституционния съд в Решение  №4/1992, което гласи: “Съхраняването на националното и държавно единство на България е основна ценност, защитавана от Конституцията.”
           Същото важи за характеристиката “вероизповедание”. Касаещите религиозните убеждения или атеизъм сведения са от интимно естество и засягат неприкосновения вътрешен мир и достойнство на всяка отделна личност. Недопустимо е изявяването им под външен натиск с оглед на зле прикривани етно-религиозни стремежи. Следва да се изтъкне, че според НСИ (изт. “Преброяване на населението през 2001г.”, (данни за 1956, 1965, 1975 и 1985г не са публикувани) мюсюлманите в България са били 938 хил., а през 2001г. – 967хил. Видно е, че за период от 55 години броят на изповядващите исляма у нас е почти непроменен  (увеличение с 30 хил.), като по същото време в чужбина са се изселили   (по статистически сведения) над 500 хил. мюсюлмани. Обяснението е главно – наред с  ислямизирането на част от ромите (около 50%), в неправомерно вписване в преброителните карти на изселили се в друга държава мохамедани. Трябва да се изтъкне, че отпусканите на вероизповеданията субсидии съгл. Приложение 3 към Закона за държавния бюджет, се определят по Закона за вероизповеданията (чл.21(3)) съобразно броя на изповядващите дадена религия (в случая - на мюсюлманите), броя на молитвените домове и пр. От това следва, че при наличе по реална оценка на 500-600 хил. вярващи, на Главното мюфтийство са отпускани (за 2009г–250 хил.лв.) относително повече средства от полагаемите се по закон.
         Показателен пример за извършвани манипулации и използване на статистически сведения за политически цели е начинът за определяне границите на районите и на броя на мандатите при парламентарните избори. Защото според нормативите те не се разчитат  съответно на броя на гласоподавателите, а въз основа раздутите данни от преброяването на населението.  С формираните по този начин статистически сведения се постигат предимства в някои избирателни райони в полза на партии с голямо влияние на етническа и религиозна основа. В доклади на международни наблюдатели уместно се изтъква нелогично големият брой на избирателите в страната – 6974 хил., спрямо този на населението – 7607 хил. според данните на НСИ и 7263 хил. - на ООН. Въпросните несъответствия означават, че списъците на регистрираните избиратели са завишени с над милион (според ЦИК 600-800 хил.) имена, което разкрива възможности за неконтролирано в редица секции “допълване” броя на пуснатите бюлетини. Наред с това, чрез преднамерено завишаване броя на населението в определени райони, се увеличават съответно мандатите при сравнително по-малък брой гласоподаватели и необяснимо нисък относителен дял на лицата под 18 години. Доказано е, че при окончателното определяне на резултатите от последните преброявания, НСИ си е позволил по свое усмотрение да „допълни“ данните от преброителните карти с десетки и дори стотици хиляди лица, както и за споменаваните три характеристики, с което те са  били напълно компрометирани!
          Понятието “майчин език” не е възприето в международното право. България и повечето страни-членки на Европейския съюз не са ратифицирали Конвенцията за регионални и малцинствени езици (1992г.). Възприето е формулираната от международните институции незадължителна характеристика “език“ да се интерпретира по три различни начина - вкл. като език на който лицето се изразява най-добре или познания на език /езици/ на който даденото лице може да говори и пише. Би могло да се постави въпросът дали преброяваните лица владеят официалния български език. Би било също така уместно да се включи  като характеристика показателят „грамотност“ т.е. способността лицето разбираемо да чете и пише прости мисли от ежедневния живот. Такова изискване е препоръчано от Статистическата служба на ЕО 184 (233) 1992г.
         Поначало преднамереното включване на характеристики като т.т. 11, 12 и 13 трябва да се смята за подтикване към нарушаване на националното единство. Така и тайната и защитата на личните данни при преброяване на населението ще може да бъде по-надеждно запазена и нормативно гарантирана. При това, съгласно препоръките на Статистическата комисия на ООН за световните преброявания, въпросът за  етническа принадлежност се препоръчва съобразно съществуващите условия за страни от Африка, а за езика – за Азия, Австралия и Океания. Завишаването на статистически сведения за “езика” се използва у нас за обосноваване на искания за финансово стимулиране на изучаването на т. нар. ”майчин език” в публичните училища, което обаче, според международните норми не е абсолютно задължение на държавата.
          Данни по трите незадължителни характеристики са публикувани от Полша, Австрия, Словакия, Чехия, Румъния, но по силата на действащи международни договори. В Решение № 4/1992г. на Конституционният съд се изтъква: “Конституцията държи сметка за историческите обстоятелства при които са се създали визираните в нея етнически и/или религиозни различия. Те са специфични за България и не са еднакви с тези в други страни от Централна и Източна Европа, в които този проблем е продукт главно на териториални прекроявания вследствие на войни.” И още нещо : “Съхраняването на националното и държавно единство на България е историческа задача и основна ценност.”!
         Изясняването и уточняването на ползваните понятия е важна предпоставка за избягване на двойственост, неустойчивост и противоречия при интерпретацията на статистическите данни. Показателно е умишленото смесване на термините етническо “самоопределение”, “идентичност” и ”себеидентичност”. Съгласно Пакта за граждански и политически права, Пакта за икономически, социални и културни права и други конвенционални документи на ООН, право на самоопределение като неопровержима норма (jus cogens), е дадено само на народите. Не и на малцинствени групи, общности или на отделните индивиди. Вписването на данни за принадлежност на преброяваното лице  към дадена “етническа група” въз основа на субективно “самоопределение” (чл. 6(1) т.11 от закона) означава не само отричане  от неизменна по рождение и подлежаща на обективно идентифициране характеристика. Този акт на пренебрегване неотменимите индивидуални права на човека чрез подмяната им с групови колективни права е пряка заплаха от засилване на сепаратистки стремежи чрез изостряне  етническите и други различия между населението на България. Единният подход на всички държави с прилагане международните норми относно лицата с две гражданства, на т. нар. “етническо самоопределение”, огласяването на незадължителните характеристики (т.т.11, 12 и 13) и други е наложително за подобряване законовите уредби, методиките, както и за оповестяването на сравнима статистическа информация.
             Променените обществено-политически условия в България налагат предвиденото за 10.03.2011г. преброяване на населението да бъде проведено за нуждите на държавното управление в съответствие с изискванията за надеждност, принципност и сравнимост на данните - без повече да се допускат политически спекулации при събирането, обработката и оповестяването на статистическите сведения.
           От изложените обстоятелства и съпоставки произтичат конкретни проблеми, които се свеждат накратко до следните положения.
  1. Установяване реалния брой на населението в България при стриктно спазване на чл. 5(1), т.7 от действащия закон и търсене на съдебна отговорност за деклариране на неверни сведения.
  2. С оглед на демографския срив да се направят изменения и допълнения на Закона за българското гражданство с предоставяне право по закон (а не по “натурализация”) на доказали българския си произход (въз основа принципа за “обоснованите разлики”) наши сънародници от съседни и по-далечни страни, забегнали от османския гнет по време на турското робство, да придобиват без административни пречки българско гражданство. На желаещите да се преселят в границите на България сънародници да се създадат необходимите битови, материални, социални, политически условия, като за целта се изиска безвъзмездна финансова подкрепа от ООН и Европейския съюз.
  3. Към задължителната характеристика “гражданство” в картата за преброяване на населението да се прибави нов ред: “наличие на друго гражданство, освен българско” Следва да се изтъкне, че съгласно международните стандарти, двустранните договори между България и Турция и националното ни законодателство, е недопустимо “запазването” на предишно българско гражданство на изселилите се и получили по своя воля и избор турско гражданство лица. Издаването на български документи за самоличност на такива изселници е в нарушение на законите на страната.
  4. Вписването на незадължителните характеристики (т.т.11, 12 и 13) в картата за преброяване на населението не би трябвало да се допуска, тъй като се използва главно за нестатистически цели и води не само до утвърждаване на етническо и верско разграничаване, обособяване и противопоставяне, но заплашва националното единство, териториалната цялост и вътрешния ред на страната.
  5. Незадължителната характеристика “етническа група” да отпадне или поне да се замени с “етнически произход”. Лицето, което декларира небългарски етнически произход и/или би искало да се причисли към поименно легитимирана със закон етническа група, следва да се идентифицира въз основа на нормативно определени обективни критерии. Такъв е ратифицираният от България международен стандарт.
  6. Незадължителната характеристика “вероизповедание” да отпадне, тъй като данните могат да служат като основание за намеса на държавата и се използват преднамерено и главно за външен контрол и политическо влияние. Нужната на държавното управление информация следва да се набира посредством независими източници.
  7. Незадължителната характеристика “майчин език” не е възприета в международното право и ненужно дублира сведението “етнически произход”. От управленческо значение биха имали данните относно писменото и говоримо владеене на официалния български език (т.13).

            Не би било уместно да се допуска предстоящите преброявания на населението в България да се интерпретира в потвърждение на схващането на Марк Твен за трите сравнителни степени на лъжата: I. лъжа, II.  гнусна лъжа, III.  статистика!