Търсене в този блог

петък, 17 ноември 2017 г.

Актуално


Днес 17 ноември 2017 г.на пленарно заседание на 44-тото НС бе обсъждана фаталната за България тема за демгравския срив (катастрофа). Сдружение „Хелзинкски наблюдател България” в множество публикации изказвания и писма до Върховните държавни институции – президенти, министър-председатели, парламенти и Народно събрание излезе със свои становища и предложения по проблема. Предвид значимостта и актуалността муискаме да привлечем общественото внимание на някои от тях, които обаче не бяха зачетени от нашити управници. Ще се спрем на някои от тях.:
СДРУЖЕНИЕ “ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ”

ДО  МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО                           към вх.№ 66-00-105 от 30.04.2008г. и
                                                16.10.2008г.,на № 66-00.105 от 10.12.2008г.

КОПИЯ:    ДО    ПРЕЗИДЕНТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
към .№63-00-28 от 9.6.2008г.и 16.10.2008г.

ДО    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Г-Н  СЕРГЕЙ  СТАНИШЕВ
към №2056/03 от10.09.2008г.и 16.10.2008г.

ДО    МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
към вх.№ 8ПР/616 от 18.9.2008 и 20.10.2008г.

ДО    МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
към № М-6571/10.6.2008 и М-11137/17.10.2008

ДО    ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА
БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
Към вх.№68-00-410-4 от 9.6.2008 и 16.10.2008г.

Позволяваме си да привлечем отново Вашето внимание върху обявените намерения и официално поетите ангажименти от участниците в проведения на 13 май 2008г. Национален форум по актуални проблеми на държавната политика към  българите по света. Запазването на връзките с българските общности, на културната и националната им идентичниост, както и завръщането на емигрирали наши сънародници, са основни задачи на стратегията за българите в чужбина.  Необходима е цялостна, с общ подход и общи цели, координирана на всички нива и с дългосрочно измерение политика на българската държава. Констатирано бе, че съществуващите нормативни уредби – в т.ч. законодателство и подзаконови актове, не отговарят на изискванията. Отделен елемент от тази нова правителствена политика към българите по света трябва да бъде усъвършенстване на разпоредбите по българското гражданство, както по отношение придобиването му от бежанци в близки и далечни страни - оцелели от гнета на османлиите през петвековното робство потомци на наши сънародници, така и по неговото възстановяване за напусналите през последните десетилетия икономически емигранти в западните държави.  Посочена бе належащата нужда от облекчаване, динамичност и по-голяма прозрачност на процедурите по прилагане на съществуващите в тази насока регламенти. Отчетен бе също фактът, че понастоящем срокът за разглеждане на всяка молба е средно 3 – 4 години, поради което през периода от 1990 до 2000г. са одобрени само 32 хиляди искания. При това, над 90% от придобилите български документи за самоличност лица заминават непосредствено след получаването им за държави-членки на Европейския съюз.
Българската държава е призвана да осигури по приемлив начин на желаещите да се установяг в своята прародина сънародници благоприятни условия за трудова заетост, преквалификация, образование на подрастващите, преференциални и нисколихвени кредити, социално осигуряване, на други специфични потребности, както и на жилищни и стопански постройки, обработваема земя, инвентар и пр. Редно е в държавния бюджет – включително за 2009 година, да бъдат предвидени съответните финансови средства, без които всички намерения и ангажименти остават без покритие.
Сдружение “Хелзинкски наблюдател-България” и досега е подкрепяло всички начинания в тази насока. Липсата на обществена информация обаче предизвиква загриженост доколко набелязаните на Националния форум мерки са достатъчни за навременното постигане на обявените цели, а не се заключават преднамерено в една предизборна кампания. Няма и положително отношение към коректните и обосновани предложения на независимото от всякакви донори сдружение “Хелзинкски наблюдател -България” за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, насочени тъкмо към реализиране на поставените от Националния форум задачи. Въпреки настояванията, представителите на сдружението не бяха включени в създадените по тази тема работните органи, което води до съмнения за недотам чисти домогвания
Фрапантен пример за проява на притежаващ български документи за самоличност безроден космополит против  новата държавна политика  към нашите сънародници по света говори публикуваното в чикагския вестник “България” писмо на д-р Орлин Вушков (вж. сп “Вести” Сф. Бр.4/2008г.). Завършилият в Обединеното кралство бизнесадминистратор се жалва от предложената му месечна заплата от 300 брит. паунда и трудностите да се уцелее при съществуващите у нас условия. Изборът си е негов. Но е недопустим отправения призив: (sic) “Не бих препоръчал на никой български студент, завършил в ЕС или други страни, да се връща в България. По-добре е да се работи нелегално или да се отиде в Канада, дори в Африка, отколкото да се върнеш отново в България”! В подобни случаи би трябвало не само да се правят коментарии, а в съответствие със стандартите в рамките на ООН да се предприемат нормативни мерки. Защото е престъпно български гражданин да проявява липса на социална привързаност, на действителна солидарност на съществуване, на интереси и на чувства, свързани с реципрочност на конституционно регламентирани права и задължения към държавата, с която доброволно публично-правно се е обвързал.
По изразеното в писмото Ви от 10.12.2008г. възражение по отношение нашето предложение за уреждане със закон на възможността за придобиване при поискване на българско гражднство от потомци на наши сънародници-бежанци от турското робство бихме припомнили, че е уместно да проучите становищата по този повод на уважаваните от нас консултанти на Народното събрание: господата Роланд Щерер от Швейцарското федерално министерство на правосъдието и на  Джовани Коянец, професор в римския университет “Ла Сапиенца” и член на Комитета по въпроси на гражданството. В случая не бива да се пренебрегва и изразеното в писмо - 63-00-44 от 8.11.2004г. мнение на г-н Пламен Киров - юридическия секретар на президента на Р.България: “Оставам с убеждението, че въпросите които поставяте са изключително важни, а мненията изложени в писмото са политически целесъобразни. В същото време смятам, че изменение трябва да претърпи не конституционният текст, а Законът за българското гражданство.”
Наред с гореизложеното считаме за неприемливо твърдението, че Министерството на правосъдието не може на този етап да изразява мнение дали споделя или не направените от сдружение “Хелзинкски наблюдател-България” конкретни предложения и становища относно изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Това означава те евентуално да бъдат взети под внимание в неопределено бъдаще при следващо или по-следващо преразглеждане на споменатия нормативен акт. Очевидно се изключва всяко начинание за своевременни промени, продиктувани от  официално поетиге  на Националния форум ангажименти на правителството за осъществяваане на нова държавна политика към българите по света, елемент на която е усъвърщенстването на действащите разпоредби по българското гражданство в т.ч. законодателно и подзаконови актове.
         Оставаме в очакване да уважите направените и в предишните изложения на сдружение “Хелзинкски наблюдател-България” добронамерени предложения и да ни дадете възможност да ги обсъдим съвместно и обсновем с допълнителни аргументи.

            СДРУЖЕНИЕ„ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ

      Народното събрание прие на състоялото се на 8 май 2013 пленарно заседание (при отсъствие на представителите на ДПС и неучастие на депутатите от ГЕРБ) становището на Комисията по външна политика във връзка с последните събития в Украйна. В него  е изразено очакването за „провеждане на политика на приобщаване, която да гарантира зачитане правата на всички граждани, включително на лицата от българската общност в Украйна.“

 СТИГА ПОЛИТИЧЕСКО СЛОВОБЛУДСТВО

     НУЖДНИ СА РЕ-ЕМИГРАЦИОННИ МЕРКИ ЗА ПРЕСЕЛВАНЕ     
            НА БЪЛГАРИТЕ ОТ УКРАЙНА В ПРАРОДИНАТА

   
На проведения на 24 март 2013 при Президента Консултативен съвет по националната сигурност бе приета препоръка: “Българските институции да поддържат активен диалог с българските общности в Украйна и да им оказват необходимото съдействие.“! Всъщност тази препоръка е избледнял опит за ново претопляне на становищата от проведения на 13.05.2008г. Национален форум по актуални проблеми на държавната политика към българите по света, която нашите управници безсъвестно затлачиха.
   
При съвременната геополитическа обстановка и изострени конфликтни ситуации, все по-ясно се очертава липсата на мотивирана дългосрочна държавна политика към нашите сънародници в близки и далечни страни. Вместо това се обявяват инцидентни намерения, които показват, че съдбата на българската диаспора все още не е поставена във фокуса на рационалната и конструктивна политика. Политика, основана на общи  цели и на координирани подходи в отношенията с българските общности зад граница .     В сивата мъгла от добронамерени замисли и палеативни мерки се пренебрегва успешно осъщественият пример на редица държави за организирано в дълбочина преселване от други географски региони на стотици хиляди техни сънародници, изявили желание за връщане в прародината си при осигурени битови и социални условия, възможности за развитие и безпрепятствено предоставяне на съответното гражданство. Става дума за преселването на волжските  немци, на понтийските гърци, на евреите в Израел, на турци от балканския регион и други. При настоящата ситуация в Украйна и Молдова и  наличието на благоприятните възможности би трябвало тези примери да имат още по-голяма стойност поради демографската катастрофа у нас и недостига на квалифицирана работна ръка в някои отрасли на икономиката. Вместо това се замисля настаняване и битово устройване на търсещи убежище големи контингенти от нелегални емигранти от Афганистан и Сирия, от Африканските страни и другаде (предимно жени и деца), начинът на живот и ценностната система на които са несъвместими с европейските и пораждат съмнения относно намеренията им за интегриране в българското общество. Наред с всичко това остава открит проблемът с неправомерното „запазване“ на българско гражданство на стотици хиляди изселници от небългарски произход, които по своя воля и свободен избор са придобили чуждо гражданство. Тези лица, снабдени в нарушение на закона с български документи за самоличност, шетат свободно в целия Европейски съюз, често злепоставяйки с поведението си българския народ и държава. Този двойствен подход представлява по своята същност  расова дискриминация спрамо непритежавалите българско гражданство по  време на турското робство бежанци и техните потомци, запазили през вековете българската си народностна идентичност, своя език, православна вяра и традиции. Вместо уреждането по закон съгласно международните стандарти право на българско гражданство на оцелелите наши сънародници, безродни законотворци уреждат то да става по „натурализация“ (!), а наред с това изселниците от небългарски произход да го „запазват“ в разрез със действащите в случая международни договорености за единственост на гражданството. При съществуващата усложнена процедура за придобиване на  българско гражданство от тези наши сънародници – бежанци по натурализация, а не по закон, то става трудно и практически невъзможно. Поради това, при 4 - 5-милионна диаспора, българско гражданство през периода 1990 -1997г. са придобили по-малко от сто хиляди души. Ето защо е недопустимо и занапред да бъдат отлагани и пренебрегвани належащите изменения и допълнения на действащя Закон да българското гражданство, като на първо място бъде уредено правото нa потомци на прогонените по време на турското робство сънародници да придобиват по закон българско гражданство. За целта да се изисква те да представят по надлежния ред съответни доказателства за народностния си произход и декларация за лоялност към държавата ни.
    
Наред с това следва в краткосрочен план да се създадат на правителствено  ниво  условия за своевременното осъществяване на планово организирани ре-емиграционни мерки. Държавата е призвана да осигури предоставяне по възможност в предпочитани от сънародниците ни райони на страната на жилища, стопански постройки и инвентар,  на земеделски площи, на възможности за образование на подрастващите, квалификация и преквалификация на по-младите, уреждане проблемите по социалното им осигуряване и други индивидуални и семейни потребности и пр. За целта би могло да се настоява за безвъзмездна финансова помощ от ООН чрез Върховния комисариат за бежанците или съответните институции на ЕС. Уместно е да се припомни, че близо З милиарда долара безвъзмездна помощ от ООН е предоставена на изселилите се по своя воля от България в Турция през 1989г. лица, които неправомерно са определени за „бежанци“. Нужни са своевременни усилия за разясняване ползите и личната им заинтересованост от завръщането им в тяхната прародина и благоприятните условия за развитието им у нас. Това би трябвало да се урежда съгласувано на междудържавно равнище  на базата на двустранни договори в съответствие с утвърдените правни стандарти.
     Нашите многобройни настоявания през последните 15 години пред върховните държавни институции – президентство, Министерски съвет и Народното събрание, не бяха зачетени. По тази причина излагаме наново залегналите в тях основни положения.
    Настоятелно предлагаме за изменение и допълнение на влезлия в сила от 30.04.2010г. Закон за българското гражданство, който касае българската диаспора в чужбина. То се свежда до създаване в Глава втора, раздел 1 след чл. 9 на нов чл. 9а със следния текст:  “ За български гражданин по произход може да се счита всяко лице с постоянно местоживеене в друга държава, което вследствие историческите превратности е останало (то или негови предци) небългарски поданик или гражданин, но е съхранило  българския си корен и елементите на национална идентичност: съзнание за етническа принадлежност, език, религия и културни традиции, на социална привързаност и солидарност с българския народ и държава. Тези характеристики се доказват с документи, издадени от:
1. Български държавен орган;
2 Българската православна църква;
3  организация на българи по народностен произход, живеещи извън Република България, която е призната от компетентен български държавен орган за  поддържане на трайни връзки с него.
    При липса на документ, посочен в предходните точки, българския произход може да се удостовери с документ, издаден от Държавната агенция за българите в чужбина.
    За целта заинтересованото лице подава молба до Държавната агенция за българите в чужбина. Редът и условията по подаването и разглеждането на молбата се определя с наредба, издадена от министъра на правосъдието.“
     Предлаганата разпоредба относно придобиването по закон (екс леге) на българско гражданство визира нашите сънародници от близки и далечни географски области, като: Македония, Източна и Западна Тракия, Мала Азия, Западните покрайнини, Банат, Поморавието, Приднестровието, Молдова, Руската федерация и другаде по света. Особено Укрйна! Защото там признатото със статут българско национално малцинство
обхваща по статистически данни 250 хиляди (неофициално 500 хиляди) потомци на избягалите масово от „османското присъствие“ по време и след руско-турските войни
1812, 1929 и 1856г. наш сънародници – предимно от Тракия. Понастоящем съществуват външни и вътрешни сили, които по всякакъв начин пречат на връщането им в родината на техните потомци.
 При съществуващата у нас демографска катастрофа е непростимо да се пренебрегват желания и отхвърлят искания на нашите сънародници за придобиване по закон на българско гражданство на основата на народностния им произход. По този повод в писмо на администрацията на Президента от 8.11.2004г. е изразено становище, в което се изтъква, че „поставените въпроси са изключително важни, а изложените мнения са политически целесъобразни.“  В становището се препоръчва предложението да бъде внесено в съответните комисии на Народното събрание с оглед предизвикване на изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. То наистина е внесено своевременно, но без никакъв отзвук.
    В нашите мотиви се позовахме на компетентните становища на консултантите на Народното събрание по проекта на действащия сега Закон за българското гражданство – Роланд Щерер от Швейцарското федерално министерство на правосъдието и полицията и на Джовани Коянец – професор в римския университет „Ла Сапиенца“ и член на Комитета по въпроси на гражданството. Според представените от тях становища, юридическото съдържание на залегналия в чл. 25 (2) на Конституцията термин „български произход“ трябва да се отнесе и до етническите българи, които не са имали и нямат българско гражданство. Съгласно техните интерпретации на Европейската конвенция за гражданство, правилата за гражданство на държавите – страни по нея не могат да съдържат разлики или да включват практики, равностойни на привилегии т.е. дискриминации, на основата на национален или етнически произход. Наред с това, от тяхното интерпретиране на ЕКГ следва, че разликата между лице с български етнически произход, което иска да бъде считано за български гражданин и гражданите на българската държава са обосновани разлики и следователно съответстват на Конвенцията. Това в случая означава отсъствие на дискриминация при признаване „екс леге“ на българското им гражданство по произход, както това е предложено в проекта за изменение и допълнение на ЗБГ със създаване на нов чл. 9а в Глава втора, раздел 1.
     Би било уместно да се посочат редица нормативни актове, с които е било уредено придобиването на българско гражданство от българи по народност. Съгласно чл.9 от Указ от 1880 г., „Всички преселници, щом се преселят в България, се считат за български поданици.“ Според чл. 33 на Закона за заселването на бежанци от 1920г., „Българско поданство се предоставя на заселниците от български произход, дошли от Бесарабия и Южноруските провинции.“ Със Закона за придобиване на българско гражданство от югославски поданици от 1948г. при определени условия (заселване, брак) също се предоставя такава възможност. С Постановление на МС от 1950г. се признава българско гражданство на всички лица югославски или гръцки граждани от български произход, които са се преселили до 31.12.1946г. от Западните покрайнини или от Беломорска Тракия. С Указ от 1950г. се урежда предоставянето на българско гражданство от момента на влизанeто в страната на ония чужди граждани от българска народност, които заявят, че се отказват от чуждото и желаят да придобият българско гражданство.
    Статусът на българския гражданин е формиращ държавността основен конституционен елемент. Поради това във върховният закон на страната е отделено специално внимание на въпросите на гражданството с пояснение, че условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон. Ето защо е належащо, с оглед конфликтните ситуации на Евроейския континент, компетентните държавни органи да предприемат действени мерки, включително ре-емиграционни за преселване на българите от Украйна и от други региони по света в своята прародина.
      Трябва с горчивина да се отбележи, че през периода от споменатата конференция (13.05.2008г.) до днес, отношението на българската държава към нашите сънародници в чужбина става на фона на политическото словоблудство все по-лошо и осъдително.
     Позоваваме се на Хагсксата конвенция за гражданството – респективно чл. 1, според която всяка държава сама определя лицата, които са считани за неини граждани, както и че тази разпоредба трябва да бъде признавана от другите държави, доколкото съответства на международните конвенции, обичай и общопприетите правни принципи.

       СДРУЖЕНИЕ “ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ - БЪЛГАРИЯ”
.

                                       ДО  ПРЕЗИДЕНТА НА
                                                      РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
                                                      Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
                                              ДО  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
                                                      40-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
                                                      Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
                                              ДО   МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
                                                       Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
                                                       
                                                                                     Т   У   К

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Н.С.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ.

     Позволявам си от името на сдружение “Хелзинкски наблюдател-България” да направя предложение пред Вас за сключване на двустранен договор между правителствата на Република България и Федерална република Германия. както и с други държави-членки на Европейския съюз, за отпадане на реципрочна основа на изискването за загубване на предишното гражданство  в случаите на придобиване чрез натурализация, избор или възстановяване гражданството на другата договаряща се страна. Това в частност означава българските граждани, които искат да придобият гражданство на ФРГ или на друга страна-членка на Европейския съюз на споменатите основания, да могат да запазят и предишното си българско гражданство. Несъмнено този акт ще допринесе за по-нататъшната ни европейска интеграция и би бил в полза на гражданите на двете страни.
       С приемането на 15 юли 1999г. на Закона за изменение на Закона за гражданството на Федералната република и последвалото изменение на чл. 87(2) на Закона за чужденците, тази възможност е нормативно уредена. Практическото й осъществяване е възможно посредством сключване на съответен двустранен договор, за която цел обаче е необходимо да се направят изменения в действащия Закон за българското гражданство.
      Както е известно, на 6 май 1963г. в Страсбург бе подписана Конвенция за намаляване случаите на множество гражданства и военната служба в случаите на множество гражданства, а на 24.11.1977г на два протокола към нея. Страните по конвенцията се договориха (чл.1) гражданите , “които са пълнолетни и които придобият по своя воля, чрез натурализация, избор или възстановяване, гражданство на друга страна, губят предишното си гражданство. Те няма да имат право да запазят предишното си гражданство.” Запазване на предишно гражданство се допуска по изключение при смесен брак или на деца, чиито родители са с различно гражданство.
            Към 10.11.1994г. конвенцията е ратифицирана от повечето страни-членки на Европейския съюз: Австрия (31.07.75), Белгия (18.06.91),  Дания (16.11.72), Франция (30.01.65), Германия (17.11.69), Ирландия (16.03.73), Италия (27.02.68), Люксембург (11.10.71), Холандия (9.05.65), Португалия (23.02.79), Испания (16.01.67), Швеция (5.03.69), Обединеното кралство (7.07.71), А също Норвегия (20.11.59).
     Наред със споменатите държави, изискванията по чл.1 на конвенцията са прилагани по силата на вътрешното законодателство от бившите соц.страни- в т.ч. присъединилите се към Европейския съюз през 2004г. държави.
     Българското законодателство има създадена традиция в намаляване случаите на двойно гражданство. Според чл.54 на Търновската конституция (1879г), българско поданство притежават всички родени в България лица, които не са приели друго поданство. За отказ от него се счита приемането на чуждо поданство на каквото и да е основание. На тази конституционна разпоредба са подчинени сключваните от Царство България договори - в това число валидните и понастоящем с Република Турция от 1925г. В чл.16 на действащия до 1999г. Закон за българското гражданство е постановено: “Български гражданин може да придобие чуждо гражданство само ако предварително бъде освободен от българско гражданство.” Влезлият в сила от 2000-та година нов Закон за българското гражданство не отразява обаче положенията на чл.7 и чл.8 от ратифицираната и от България Европейска конвенция за гражданството за загубване на гражданството по инициатива на държавата и по инициативата на лицето.
     Намаляването във възможните случаи на множество гражданства на едно лице се базира на широко възприетото мнение, че то може да предизвика трудности и е малко желателно. В тази насока са изразените от  Конституционния съд становища– примерно Решение №15/1995г., в което се изтъква: “наличието на чуждо гражданство означава публичноправна връзка между лицето и друга държава, изразяваща се в права и задължения, които могат да бъдат в конфликт със задълженията към българската държава.” Аналогични на тях са и някои от залегналите в Европейската конвенцияа за гражданството (1997г.) разпоредби.  В преамбюла се изтъква необходимостта от “...превъзмогване на последиците от множество гражданства и особено що се отнася до правата и задълженията на гражданите с множество гражданства.” В Глава ІХ, чл.26, т.2 се казва, че “настоящата конвенция не пречи на прилагането на Конвенцията за намаляване случаите на множество гражданства от 1963г. и нейните протоколи”. Отбелязваме посочените обстоятелства за да станат ясни настъпилите в рамките на Европейския съюз промени в това отношение. 
      В съответствие с действащия от 1992г. и осъвременен през 2008г. консолидиран Договор за Европейски съюз, устройствената същност на общността може да се определи накратко, като основана на общото културно, религиозно и хуманитарно наследство уникална организация на независими държави, които осъществяват съвместно своя  суверенитет с оглед постигането на част от целите си на принципа на субсидиарност и реципрочност, които самостоятелно е невъзможно или е трудно да бъдат реализирани. Именно изхождайки от основаната на общото европейско наследство цивилизационна ценностна система е възможно постигането на двустранни договорености за развитие на интеграционните връзки между държавите - членки на Европейския съйз в областта на националното и европейското право със запазване на предишно гражданство при придобиване на друго гражданство чрез натурализация. Уместно е да се отбележи, че съгласно изискванията на Раздел 8 на Закона за гражданството от 15 юли 1999г. (Staatsangehorigkeitsgesetz) за натурализацията на чужденци, е необходима отседналост (постоянно местоживеене) от минимум 8 години (доскоро 15 години), отъждествяване с принципите на свобода и демокрация, познания по немски език,  адаптиране към германския начин на живот и пр.
            Към 2004г. Федералната република има сключени двустранни договори за реципрочно запазване на предишното гражданство със следните страни-членки на Европейския съюз: Гърция, Обединеното кралство, Испания, Ирландия, Португалия, Швеция, Финландия, Белгия и Италия. С Холандия договореностите се отнасят до определени категории лица. От 1 май 2004г. границите на приложението на тези договорености покриват Унгария, Полша, Словашката република и Малта като нови членове на общността. По отношение на Словения важат ограничения за определени категории лица. Германският федерален административен съд определя, че реципрочност в случая съществува щом насрещната страна разрешава при натурализация запазване на германското гражданство.
        В съответствие с правната логика следва да се изтъкне, че запазване на предишното гражданство на реципрочна основа на базата на споменатите двустранни договори не би могло да се допусне по отношение на лица, притежаващи и гражданство на друга държава, която не е членка на Европейския съюз.
        Политическата, икономическата и хуманитарната изгода за българската държава и за гражданите на страната е очевидна и не се нуждае от обосноваване. Ето защо предлагаме компетентните органи да подемат инициативата за сключване с държави-членки на Европейския съюз на двустранни договори за запазване на реципрочна основа на българското гражданство на лицата, придобили съответното чуждо гражданство на основата на натурализация, избор или възстановяване.
     Наред с това обаче е наложително по-нататъшното хармонизиране на нашето законодателство с европейското.
     Моля за Вашата оценка по настоящото предложение за сключване на двустранен договор с ФРГ за реципрочно запазване на двойното гражданство в рамките на Европейския съюз, а също и на аналогични спогодби с други държави-членки.
1 август 2007г.

СДРУЖЕНИЕ “ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ”

                                                             ДО  ПРЕЗИДЕНТА НА
                                                                     РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
                                                                     Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
                                                                     към № 63-00-56/ 1.08.2007г.

                                                            ДО   ПРЕДСЕДАТЕЛА НА
                                                                     40-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
                                                                     Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
                                                                     на № ПГ7194-М-100/10.09.2007г.
                                                                     и 753-С3-144/ ноември 2007г.

                                                            ДО   МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
                                                                     Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
                                                                     на № 2056/03 от 4.10.2007 и 27.4.2008г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Н.С.,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

     Позовавайки се на утвърдената след 2000-та година в рамките на Европейския съюз практика, направихме с писмо от 1.08.2007г. съобразено с международните правни стандарти предложение за сключване на двустранни спогодби с други държави-членки на общността за отпадане на реципрочна основа изискването за загубване на предишното гражданство в случай на придобиване чрез натурализация, избор или възстановяване гражданство на друга договоряща се страна. Целта е съхраняване на родовата връзка и българското гражданство на лицата, които по силата на действащото национално законодателство на съответната държава-членка са го загубили или следва да го загубят за да придобият това на приемащата страна.       
      Във връзка с това сме уведомени с писмо № 2056/03 на Министерския съвет от 4.10.2007г., че са изискани становища от имащите отношение по темата институции. Експертите на Министерството на външните работи считат, че не съществуват пречки от политически характер за сключване на такива договори. Отбелязва се същевременно, че това следва да се осъществи без да бъдат засегнати двустранните отношения.
От Министерството на правосъдието е направено уточнение, че според чл.2 на Закона за българското гражданство, последното се урежда от Конституцията, закона и международните договори, които са в сила при настъпване на фактите или събитията, свързани с гражданството. Наред с това се застъпва мнение, бъдащото изменение и допълнение на Закона за българското гражданство да се предприема след провеждане на сериозна дискусия между ведомствата, имащи отношение към въпросите на българското гражданство.
          По повод обсъждания на промени в споментия закон, дирекция “Консулски отношения” към МВнР чрез дипломатическите представителства в чужбина е получила и съхранява в архив копия от нормативни актове относно гражданството в редица държави по света. Надяваме се  да ни бъдат предоставени за проучване нормативните актове на държави-членки на Европейския съюз – на първо място на ФРГ, Франция, Гърция, Испания, касаещи подлежащите на дискусии въпроси. От Комисията по правните въпроси на Народното събрание в писмо от м.ноември 2007г. също се изтъква необходимостта тази проблематика да се проучи задълбочено и да е налице двустранно съгласие с оглед предприемането на необходимите мерки.
      Сдружение “Хелзинкски наблюдател-България” споделя и подкрепя изразените  мнения, като се надява изминалите близо две години да са достатъчно време за разработване въз основа на направените проучвания и анализи на обосновани становища от имащите отношение по въпросите на гражданството ведомства и заинтересовани организации  - евентуално и на сънародниците ни в чужбина. При наличие на такива молим те своевременно да ни бъдат предоставени по възможност на хартиен носител. Молим също така да ни информирате за предстоящите в тази насока мероприятия, като очакваме да бъдем включени в тях.
                                                       
СДРУЖЕНИЕ “ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ-БЪЛГАРИЯ”

5.01.2010г.
                                                                                                                  ДО  ПРЕЗИДЕНТА НА
                                                                                                                  РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
                                                                                                                  Г-Н  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

                                                                                                                  ДО   ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
                                                                                                                  41-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
                                                                                                                  Г-ЖА  ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

                                                                                                                  ДО   ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
                                                                                                                  МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
                                                                                                                  Г-Н  БОЙКО БОРИСОВ



УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН  ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН  ПРЕДСЕДАТЕЛ  НА  Н.С.,
УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН  МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

        Водени от необходимостта от поддържане на устойчиви връзки с емигриралите и придобили гражданство на страни-членки на Европейския съюз наши сънародници, от съхраняване на тяхната родова идентичност, както и от стремежа за укрепване на националното ни единство, поискахме от 40-то Народно събрание и правителството на “тройната коалиция”да проявят инициатива за сключване на двустранни договори в рамките на Общността за запазване на реципрочна основа на предишното им българско гражданство.
       Сключването на такива договори би било в съответствие с международното право – респ. Хагската конвенция от 1930г. с която се урежда, че въпросите на гражданството (националността) са подвластни на компетентността на всяка държава. Също така със залегналия в устройствените договори на Европейския съюз принцип на субсидиарност – примерно с чл. 17 на договора от 1997г., в който се декларира: “Гражданството на Съюза допълва, а не измества националното граданство.”.
      От отношението към писмата на сдружение “Хелзинкски наблюдател - България” до Министерския съвет № 2056/03 от 4.10.2007г., 27.04.2008г. и 25.01.2009г., както и до 40-то Народното събрание - № ПГ 7194-М-100/10.09.2007г. и 26.01.2009г. и № 753-С-3-144/2007г. стана видно, че споменатите институции нямат намeрение да провеждат политика, която да отговоря на националните стремежи и интересите на сънародниците ни в страните-членки на Европейския съюз. По тази причина отново се обръщаме към компетентните инстанции,  позовавайки се на законодателството в държавите на Стария континент-примерно на ФРГ.
       Би било уместно да се вземе под внимание подписаната на 6 май 1963г. в Страсбург Конвенция за намаляване случаите на множествено гражданство и на военната служба в случаите на множество гражданства. Страните са приели  (чл.1), че гражданите,“които са пълнолетни и които придобият по своя воля чрез натурализация, избор или възстановяване гражданство на друга страна, губят предишното си гражданство. Те няма да имат право да запазят предишното си гражданство.” Запазване на предишно гражданство се допуска по изключение при смесен брак или за деца, чиито родители са с различно гражданство. Към 10.11.1994г. тя е ратифицирана от повечето страни-членки на Европейския съюз: Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Испаиия, Португалия, Швеция, Обединеното кралство, а също Норвегия. Наред със споменатите държави, изискванията на чл.1 са прилагани по силата на вътрешното им законодателство от бившите соцстрани – в т.ч. присъединилите се към Обшността след 2004г. държави. При това, в глава IХ, чл.26, т.2 на Европейската конвенция за гражданството (1997г.) се казва: “Настоящата конвенция не пречи на прилагането на Конвенцията за намаляване случаите на множествено гражданство от 1963г. и нейните протоколи.”
      С приемането на 15 юли 1999г. на Закона за изменение на Закона за гражданството на Федералната република (Staatsangehorigkeitsgesetz) и последвалото изменение на чл. 87(2) на Закона за чужденците, се откри възможност за сключване на двустранни договори с други държави - членки на Европейския съюз - включително с Република България, за отпадане на реципрочна основа на изискването за загубване на предишното гражданство в случаите на придобиване чрез натурализация, избор или възстановяване на  гражданството на другата договоряща се страна. Уместно е да се отбележи,че съгласно изикванията на Раздел 8 на споменатия закон от 15.07.1999г., за натурализацията на чужденци е неоходима отседналост (постоянно местоживеене) от минимум осем години, отъждествяване на лицето с принципите на свободата и демокрацията, познаване на немския език, адаптиране към германския начин на живот и пр. Наличието на такива договори би означавало българските граждани, които искат да придобият гражданство на ФРГ или на съответна друга страна-членка на Общността, да могат на посоченото договорно основание да запазят и предишното си българско гражданство. Всеки такъв акт несъмнено ще е от лична полза и ще допринесе за задълбочаване на европейската ни интеграция. Към 2004г. ФРГ има сключени двустранни договори със следните държави-членки: Гърция, Обединеното кралство, Ирландия, Португалия, Швеция, Финландия, Белгия и Италия.  С Холандия и Словения договореностите се отнасят до определени категории лица. Приложението на тези  договорености покриват от 1.05.2004г. Унгария, Полша, Словашката република и Малта.  
          Впрочем, по повод направените с посочените писма постъки, на 10.09.2007г. бяхме уведомени, че предложението е предоставено на вниманието на народните представители от Комисията по правните въпроси на 40-то Нароно събрание.  През ноември с.г. комисията  пояснява, че “Това е въпрос, който изисква задълбочено проучване от компетентните български органи, както и съгласието на германската страна, с оглед предприемането на необходимите мерки”. Последваща информация обаче не постъпи. От Министерския съвет на 4.10.2007г. бяхме известени: “Експертите на МВнР, в рамките на неговите компетенции считат, че не съществуват пречки от политически характер за осъществяването на такъв договор.” Изразява се мнение, че ако се сключат такива договори с държави-членки на ЕС, ще се уреди въпроса със запазването на предишното гражданство на лицата. В писмо на Министерския съвет от 16.05.2009г. обаче е изразено становище на дирекция Консулски отношения на МВнР,  с което “отново се припомня, че Европейският съюз е приел директиви, касаещи даване право на пребиваване и право на убежище, които при прилагане във вътрешното законодателство на страните-членки, дават възможност на държавите от ЕС да запазват досегашното си гражданство при получаване на гражданство на страна-членка.”  Цитираното компетентно мнение на дирекция Консулски отношения противоречи - що се отнася до нашето предложение, както на Хагската конвенция от 1930г., така и на залегналия в устройствените документи на Европейския съюз основен принцип на субсидиарността. Това наше становище е потвърдено на 22.08.2009г. от Европейския информционен център “Европа директно”: “На ниво Европейски съюз не съществуват директиви, уреждащи въпроси, свързани с националното гражданство. Тези въпроси засега се уреждат от националното законодателство на всяка страна.”!
            Уважаеми господин президент,
            Уважаеми господин премиер,
            Уважаеми председателю на Н.С.,
           От името на сдружение “Хелзинкски наблюдател - България” отново настоятелно молим  компетентните институции да прояват инициативи за сключване на двустранни договори с държави – членки на Европейския съюз за запазване на реципрочна основа на предишното българско гражданство при получаване въз основа на натурализация, избор или възстновяване на гражданство на друга договоряща се страна.

   С писмо от 5.01.2010г. за трети път се обърнахме от името на сдружение „Хелзинкски наблюдател – България“ към президента, премиера и председателя на Народното събрание с обосновано предложение за сключване на двустранни договори с държави-членки на ЕС за запазване – респ възстановяване на реципрочна основа, на българското гражданство на емигриралите в тези страни наши сънародници. Положително отношение по същество обаче все още не е взето. Поради това е наложително предложението ни отново да бъде представено с очакваното съдействие и подкрепата на гражданското общество.

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
41- то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България внасяме проект на ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО (обнародван ДВ бр.136/98, изм. ДВ бр.41/01, ДВ бр.54/02. в сила от 2002г) с мотиви към него.
Молим, законопроектът да бъде представен за разглеждане и приемане съгласно установения ред.
София, ......... 2009 г.            
Народни представители:

В Глава втора, раздел І, след чл.9 се създава нов член 9а със следния текст:
“Български гражданин по произход може да се счита всяко лице с постоянно местоживеене в друга страна, което вследствие превратностите на европейската история е останало небългарски поданик или гражданин, но е съхранило българския си корен и елементите на националната си идентичност, а именно: своя език, традиции, религия, културно наследство, както и социална привързаност и солидарност с българския народ и държава. Българският народностен произход се доказва с документ, издаден от:
 1.български държавен орган;
 2.Българската православна църква;
3.Организация на българи по народностен произход, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях;
4. При липса на документ, посочен в предходните точки, българският произход може да се удостовери с документ, издаден от Държавната агенция за българите в чужбина.
За целта заинтересованото лице подава молба до Държавната агенция за българите в чужбина. Редът и условията по подаването и разглеждането на молбата се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието.
Мотиви
към проекта на Закон за изменение и допълнение на
Закона за българското гражданство.

Статусът на българския гражданин е формиращ държавността основен конституционен елемент. Поради това, във върховния закон на страната е отделено специално внимание на въпросите на гражданството с пояснение (чл.25 ал.6), че условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон.
Гражданството не е само формално-правна черупка на националната идентичност. Както е упоменато в правото на Европейския съюз и в други международни документи, неговата същност се изразява в социална привързаност, национална солидарност и народностни чувства, произтичащи от утвърдената чрез неимоверни страдания обща култура, език, религия, традиции и историческа съдба.
Предлаганата разпоредба относно придобиване “екс леге” на българско гражданство по произход от постоянно живеещо в чужбина лице от български корен и с българска идентичност, което вследствие историческите катаклизми не е или родителите му не са били български поданици (граждани), визира нашите сънародници от близки или по-далечни географски области: Македония, Беломорска и Източна Тракия, Мала Азия, Западни покрайнини и Поморавието, Банат, Приднестровието, Молдова, днешна Украйна, Русия и другаде по света. Такъв е примерът на Германия с  преселване на немците от Поволожието, на Гърция със заселените в очертаните от Българската екзархия земи на преселници от Западен Анадол и Понтика, на евреи в Палестина и на още много други държави, които създадоха всички необходими условия за организираното и безпрепятственото им установяване в Родината-майка. При съществуващия у нас десетилетия наред демографски срив е истинско престъпление да се пренебрегваг желанията и отхвърлят исканията на нашите сънародници за придобиване по закон на българско гражданство по народностен произход. В писмо на Администрацията на президента от 8.11.2004г. е изразено по този повод становище в което се изтъква, че поставените въпроси “са изключително важни, а изложените мнения са политически целесъобразни.”. Тъй като президентската институция няма право на законодателна инициатива, в становището се препоръчва предложението да бъде внесено в съответните комисии на Народното събрание с оглед предизвикване на изменение и допълнение на Закона за българското гражданство.
Съвсем друго е положението с българските бежанци от Турция, забегнали в границите на България вследствие извършвания над тях геноцид в исторически населяваните от тях земи, преминали в чуждо владение по време и след Балканските войни.
Мотиви: Консултантите на Народното събрание по проекта на сега действащия ЗБГ: Роланд Щерер – от Швейцарското федерално министерство на правосъдието и полицията и Джовани Коянец – професор в римския университет “Ла Сапиенца” и член на  Комитета на експертите по въпросите на гражданството, представиха свои становища. Според изразените мнения, юридическото съдържание на залегналия в чл. 25(2) на Конституцията термин “български произход” трябва да се отнесе и до етнически българи, които не са имали и нямат българско гражданство. Съгласно техните интерпретации на ЕКГ, правилата за гражданство на държава-страна по нея не могат да съдържат разлики или да включват практики, равностойни на привилегии – т.е. дискриминация, на основата на национален или етнически произход. Наред с това, от тяхното тълкуване на ЕКГ следва, че разликата между лице с български етнически произход, което иска да бъде считано за български гражданин и гражданите на българската държава са обосновани разлики и следователно съответстват на изискванията на конвенцията. Това в случая означава липса на дискриминация, при признаване “екс леге” на българското им гражданство по произход, както това е предложено в настоящия проект за допълнение на ЗБГ със създаване на нов чл 9а.
Посочените критерии за идентичност са упоменати в чл. 5.1 на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и т. 35 на Обяснителния доклад към нея.
Би било уместно да се отбележат редицата нормативни актове, които са уреждали придобиването на българско гражданство. Според чл.9 на Указ от 1880г., ”Всички преселници, щом се преселят в България, се считат за български поданици”. Закон за заселването на бежанци чл.33 от 1920г.:”Българско поданство се предоставя на всички бежанци от български произход, преселили се в България.” и допълнението му от 1928г, който урежда предоставяне на българско поданство на заселниците от български произход, дошли от Бесарабия и Южноруските провинции. Закон за придобиване на българско гражданство от югославски поданици от 1948г., с който при определени условия (брак, заселване) се предоставя такава възможност. Постановление на МС от 1950г., с което се признава българско гражданство на всички лица от български произход, югославски или гръцки граждани, които са се преселили до 31.12.1946г. от Западните покрайнини или от Беломорска Тракия. Указ от 1950г., с който се постановява, че се предоставя българско гражданство от момента на влизането им в страната на ония чужди граждани от българска народност, които заявят че се отказват от чуждо и желаят да придобият българско гражданство.
Словосъчетанието в §.2 “превратностите на европейската история”, възприето в настоящия проектозакон, е залегнало в преамбюла на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства в съответствие с приетата на 9 октомври 1993г. във Виена Декларация на държавните и правителствени ръководители на страните-членки на Съвета на Европа.


вторник, 14 ноември 2017 г.

БЪЛГАРСКИ СЕЛИЩА ЗАЛИЧЕНИ ЧРЕЗ ГЕНОЦИД

            Малко известно е, че в началото на 20 век в Османската империя живеят около 1.500.000 българи. Днес официалните данни, които Турция предоставя, са, че там  живеят 1000 българи. Този факт, както и настоящият справочник доказват заличаването на над хиляда български селища чрез добре планирани геноцидни практики. Тук няма да се спираме на самите практики. Ще посочим името на селото, когато е било българско, къде се намирало, как се казва днес (вкл. и транскрипция на съответния език), колко българи са били заличени от това селище. Списъкът е първи по рода си, затова има и бели полета, които тепърва ще се запълват от изследователите в Центъра за признаване геноцид над българите, по образец на Арменските и Еврейски центрове по света и в сътрудничество както с тях така и с Тракийския  Научен Институт. Македонския Научен Институт, БАНИ, БАН, Хелзинкски Наблюдател-България, Сдружение на Българските футболни привърженици и множество български общини и кметства, които вече признаха извършването на геноцид над Българи. Специални благодарности отправям към Димитър Шалапатов за неговия изследователски труд на същата тема и публикуваните от него статии и книги за „Българските християнски селища в Западна Беломорска Тракия. Настоящото изследване има по-обобщаващ, общ характер и цели признаването на Геноцид над българите, както и откриването на такава специалност във Висшите учебни заведения в България, подобно на редица университети по света, където се изучава науката за престъплението геноцид.
                    Ще дадем само пример как са били заличени през 1913 г. стотици от упоменатите в списъка села:
УЧАСТТА НА СЕЛОТО ОСМАНЛИ (ОДРИНСКО) (в-к Тракия , 1924 г. бр. 93, 2-ра стр. Георги Т. Николов) (В памет на опълченците от 58 полк)          ……..селото Османли, разположено между Хаскьой и Хавса, чисто българско от около 120 къщи.
          Селяните насъбрани около това място още с навлизането на турската конница изтръпнали бледи, очаквали да чуят присъдата си…. Глашатаят с висок и проточен глас заговаря на турски и тутакси превежда на български:  „Всеки глава на семейство е свободен с жената си и децата си, но в продължение само на два часа от минутата на съобщението да вземе каквото може и каквото иска от покъщнината си и от добитъка си и да напусне селото, стига да внесе определен дан от 70 турски лири. Който не стори това  и се опита да се укрие или избяга, в името на Алаха ще бъде жив изгорен заедно с опожаряване на селото…” Настъпва трогателният момент: с плач и писък и падане на колене от страна на бедните пред по-заможните и проглушава цялото село. Турците добавят своята милост:”Позволява се откупът на бедните от по-богатите.” Имало и по-богати и патриоти и всички почти били спасени от живо изгарянe……
              В село Българкьой (над 2000 життели) в началото на месец юли 1913 г. мъжкото население е разстреляно до Бородиновия мост. Труповете са залети с газ и изгорени. Имуществото е разграбено и опожарено. Жените и децата са отведени под конвой в Мала Азия, като по пътя са били изнасилвани и ограбвани.
           Тези събития са наричани смекчено Тракийски въпрос и имат исторически, политически, дипломатически и имуществени измерения. Международните договори за геноцид и престъпления срещу човечеството създават предпоставки за подпомагане на неговото решаване и по многостранен път – с участието на „външни” партньори. Всички говорят за геноцида над евреите! Много страни приеха декларации за арменския геноцид! Но все още се мълчи за първия от всички тях през миналия век – тракийският геноцид! Премълчаната потулвана българска и на Османската империя история! Затова ИСИХ и сдружение „Хелзинкски Наблюдател-България” ще заемат мястото на Център за проучване изследване и популяризиране на фактите довели до заличаването на стотици български селища, с цел признаване ГЕНОЦИДА извършен над предците ни. Вечна им памет!
                Геноцидът – политиката на унищожаване с насилствени средства и принудителна асимилация на народи, племена и религиозни общности е практикуван в продължение на векове от Османската империя. Един от тези народи е българският. Публикувани са много проучвания върху изтреблението на този народ с хилядолетна история и култура. Проучванията се основават на официални турски документи, на разкази на случайно спасили се от кланетата българи, на доклади на чуждестранни дипломати. Тези документи свидетелстват, че изтреблението по официално нареждане на правителството започва да се прилага системно, организирано, в широки мащаби след Берлинския конгрес през 1878 година и след публикуването на военната доктрина на военният теоретик, генерал-фелдмаршал, барон Вилхелм Леополд Колмар фон дер Голц, изложена в книгата му Das Volk in Waffen, 1883. Той е на служба при султан Абдул Хамид, наричан „кървавия султан”. Доктрината гласи „Един поданик никога няма да е добър войник, нито би защитавал родината си, ако не я счита за своя.”Така през 1890 г. са избити повече от 300 000 арменци. Българските жертви след Кресненско-Разложкото въстание и след Илинденско-Преображенското въстание са повече. Разобличавайки асимилаторската , шовинистична пантюркистка политика на младотурците в-к „Правда” в прой 76 от 1912 г. пише: „Техниятстремеж да потурчват славяните, арменците, еврейте, гърците, българите и други населчващи Османската империя, придоби още по-груб и упорит характер отколкото при Андул Хамид.”
            Поместената по-долу дълга статистическа справка на селища на българи, лишени насилствено от право на собственост, чрез системно прилагане на геноцидни практики доказва следните факти:
-                     Българската народност е преобладаваща из между всички други народности в етническият състав на Балканския полуостров до 1913 година;
-                            Областите Македония, Тракия, Беломорието, Одринско, Лозенградско и Цариградско са населени предимно с българско трудолюбиво и доста заможно население;
-             Днес статистиката на същите тези области и конкретно упоменати селища не отчита българско присъствие в своите списъци.
-                 Събитията през лятото на 1913 година в европейската част на на днешна Р Турция и, Македонияи днешна Северна Гърция напълно отговарят на описаните в чл. 2 от приетата от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г. с резолюция 260 А (III) КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД, ратифицираната от Р Турция, Р Гърция и Р. България,
През първата четвърт на 20-ти век защитата на правата на човека  още не е на дневен ред в ОН. Като се възползва от това Гърция организира първият концентрационен лагер на остров Трикери, където десетки хиляди български военнопленници и свещеници са оставени да умрат без вода и храна или биват хвърлени в морето. Авторът документирал това престъпление срещу човечеството, Владимир Сис е преследван и умира в затвора. 
Днес обаче, всички правозащитни организации са длъжни да защитят паметта на онова българско трудолюбиво население жертвало жирота си, за да остане вярно на вярата си. Признанието и почитта към предците ни очаква своето справедливо решение. Геноцидът днес е престъпление, което се преследва не по вътрешното право на една или друга държава, а по международното право като престъпление против човечеството, за което няма давност.
Грешката, граничеща с престъпление, на всички преговарящи от българска страна е, че са разглеждали бежанския въпрос в преговорите като имуществен, а не като национален.
По силата на международното право оцелелите тракийски български бежанци не са загубили правата върху имотите си и турската държава, която все по-упорито се рекламира като правоприемник на османската империя е отговорна и днес и трябва да им позволи да се завърнат по родните си места, да им възстанови по административен ред собствеността или да ги възмезди, като заплати стойността на отнетото имущество, лихвите върху дължимата сума за един век и ги обезщети за причинените страдания, лишения и пропуснати възможности.
От обсъжданията по време на изработването на Виенската конвенцията за правото на договори от 1969 година и последвалите дискусии на свързани с общите принципи на международното право (Jus cogens) въпроси в Комисията по международно право би могъл да се направи недвусмисления извод, че действия на държава или междудържавен договор, които нарушават общоприетите принципи на международното право – обичайни или кодифицирани – са недействителни и незаконни ipso jure ab initio (по право от самото начало).
В Източна и Западна Тракия не могат да се върнат прогонените тракийски българи, защото те не са между живите вече. Но техните потомци, живеещи в България или разпръснати по света, продължават да се надяват, че един ден ще се върнат по родните места на прогонените си родители. Земите не са променили характера си. Те очакват своите стопани!
Дълг на българската държава е да създаде условия за тяхното връщане по родните места и връщането на отнетото им имущество.
Съгласно член 2 от Конвенцията, престъплението геноцид, независимо дали е извършено в мирно или военно време, е престъпление срещу международното право и срещу човечеството и се състои в:
а) убиване на членове на групата; 
б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;
в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;
г) мерки за предотвратяване ражданията на групата;
д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.
„Групата“ в нашия случая са тракийските българи и срещу тях са извършени три от петте възможните самостоятелни действия, посочени в букви „а“, „б“ и „в“ от властите, управляващи Гърция и Турция през второто и трето десетилетие на ХХ век.
За да разсеем всякакви съмнения и колебания относно квалификацията на престъплението геноцид и неговата относимост към действията на гръцките и турски власти срещу тракийските българи, ще припомним, че през 1915 година Русия, Франция и Великобритания, в съвместна декларация, обвиниха Турция в извършването на престъпление срещу човечеството и цивилизацията и посочиха като отговорни за това всички членове на Османското правителство, замесени в масовите кланета и изтребление на арменците. Клането, изтреблението и прогонването на тракийските българи по нищо не се различава и не отстъпа на геноцида срещу арменците.
По отношение на тракийските българи, както в Източна Тракия от страна на Турция, така и в Западна Тракия от страна на Гърция, бяха извършени актове на геноцид и бяха нарушени техни основни неотменими права, като правото на живот, защита на човешката личност, на етническата им идентичност, правото на собственост, на сигурност в условията на мир и равноправно съществуване.
Опитите за саниране на тези нарушения на общопризнати норми на международното право, някои от които са обявени за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, чрез двустранни договори между заинтересованите страни, съгласно нормите на международното право са нищожни по начало и от тях не биха могли да произтекат никакви правни последици, нито би могла да се намали или изключи отговорността на държавата, извършила тези престъпления. Това е така защото отговорността за извършени престъпления срещу човечеството не се погасява по давност.
Решение е необходимо! Турция не може да продължи да съществува в ХХІ век със средновековните порядки и домогвания на Османската империя, към чието възраждане се стреми. Отговорност на същите „велики сили, които създадоха това чудовище, това раково образование на границата на два континента, е да наложат в Турция справедливост, ред, отговорност и порядки, съобразени с принципите и нормите за права и достойнство, според които биха искали да живеят народите пред ХХІ век.
До момента нито световната общественост, нито българската държава са направили необходимото да защитят правото на собственост, отнето чрез системно прилагане на геноцидни практики спрямо българското население описано по-долу в таблицата. Най преданите българи са избити, а най-слабите духом българи са асимилирани и българската държава не прави нужното за спасяването нито на живота, нито на имотите им. Прогонването на българите от описаните по-долу родни места е стратегическа цел на Османската империя и на Гърция в началото на 20-ти век с цел обезбългаряване и етно-религиозно хомогенизиране на стратегически райони. Прилагат се различни методи и средства, съобразени с конкретния момент, които варират и еволюират от икономически и административен натиск до масови насилия и геноцидни практики.
Ето защо считаме, че всички договори между България и страните участвали в геноцида, с предмет уреждането на последиците от извършените срещу българите от Западна Тракия и Македония престъпления, подписвани след Ньойския договор, без участие и за сметка на засегнатите, са нищожни.
 кб=къщи българи; 
кбе=къщи бълг. екзархисти; 
кбп=къщи бълг. патриархисти; 
кт=къщи турци; 
с=семейства; 
д=души

Български топоним
Вариант
Вилает
Илче (Околия)
Днешно турско име
Транскрипция
жертви
Абулахкьой

Беломорието


Адела


Akören
Акьорен
160 кб
Авренкьой
Евренкьой

Гюмурджина

Евринос
25 сем
Азатли - 400 д.
Асътли-80 с.
Одрин
Хавса

Азатлъ
35 кбп
Айвали
100кбп+

Люлебургас
 100кб парапанк
Айвалъ
200кб
Акардере

Одрин
Одрин

до 1878 г.
5 кб
Sarayakpınar

772 души

 + католици/унияти
Чомлекакпънар
192кбе

Беломорието
Димотика

Аспиронери
80 кб
Аксиджим


Виза


50 кбп
Акче Ибрям чифлик

Одрин
Одрин


15 кб
Акънджали
парапанковци
Родосто/Текирдаг
Малгара

заличено
130 кб
Аладаг

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Пъстрогор
100 кбе

Aliçopehlivan
Аличо пехливан

Алмаджик

Лозенград
Лозенград

Елмаджък
51 кбе
Алпулу

Лозенград
Бабаески


100 кбп
Алуфеджилер
40сем патр+53 сем турци

Гюмурджина



Апъртес-колиби


Виза


20 кбп
Аралъкбурну
патриархисти

Гюмурджина


74 сем
Арапли



заличено
30 кб
Армаша
Agirmese Çiftligi
заличено
60 кб
Арнауткьой
1830г-60кб
Одрин
Одрин
1878г.-45кб
заличено
41кбп
178 души
Arpaç
Арпач
35 кбп
50 сем. Патр
Hisarlı
Хисарлъ
234 души

Хавса
Aslıhan
Аслъхан
154 кбп

Aslıhan
Аслъхан

Аткьой
35 сем+

Гюмурджина
 30турски
заличено 1923г.


Ahmetçe


Ахмедпаша
Ahmetpaşa=25сем
60 кбе
Ахметбей


Люлебургас


100 кбп
Ахъркьой
40 сем.

Виза

Ахимехмет
50 кбп
Ахъркьой

Одрин
Одрин

Ахъ
66 кбе
Ахъркьой

Одрин
Софлийска кааза

Ахър
80 кбп
Ахъркьой


Гюмурджина

Арио Виса

Бабаески

Лозенград
бабаески


100 кб
Бадома
70 сем

Дедеагач

Потамос
105 кб


Baktin
Бактън


Балдърън
Балдъран

Гюмурджина

заличено


Балъкьой
210 сем

Дедеагач

Мелиа
240 кб


заличено
Καρυαί
Карие


Башклисе


Димотика

Протоклиси
105 кб

Башлид
250 погърчени българи

Кешан

Пашайигит



Beyciler

80 кб

Бейкьой
20 кб

Дедеагач

Аристино
40 кб

Бейрямич

Родосто
Шаркьой


150кбп

Бекташли


Караагач

Милиа
125 кбп

парапанковци
Belgrat
Белграт
100 кб

Бесвина
Преспа
Кореща
Σφήκα
Сфика
90 бк

Бештепе


Караагач

Пендафолос
65 кбп

Беятли


Гюмурджина

Пагоуриа
30сем

Плаца-105с
Sislioba(Pilaça)
Шишлиоба(Пуладжа)
135 кбе

293 кбе
Bosna

293 сем.

Боялък


Дедеагач

Дремишли


Боюнли
1830г.-70кб
Одрин
Одрин
1878г.-70кб
Бюйюнлю
104кбе

Бараури
Barağı - 10 сем
Бараги
26 кбп


Γοργόνα
Горгона





145 сем


Bolair
Болаир


510 кбе
Yenimuhacir
Йенимухаджир
2132 д.


Ελληνοχώρι
Елинохори
120 кб

Булустра
овчари до Габрово


заличено


Бунаркьой
30 сем

Гюмурджина




640 сем
Pınarhisar
Пънархисар
700 кбе


Yeşilova
Йешиловъ
25 сем.

Бурунсуз

Одрин
Хавса

Йешилова
32 кбп

Буюк Калъчли

Цариград
Силиври

Бюйюккълъчълъ
100 кб

Българска Левка

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Левка
225 кбе

Боюк Сейменли


Чорлу

Сеймен
60 кб

Буюк Джамбазлар


Димотика

Докса
90 кб

Буюк Чаушли

Цариград
Силиврия

Бюйюк Чавушлу
120 кб

Буюк Челтик

Цариград
Силиврия

Челтик
80 кб

Бюйюк Татаркьой

Одрин
Одрин

Юйюклютатар
16 кбп

Бююкдюллюк

Одрин
Одрин

Бюйюкдьолюк
35кб

Акбунар
Sarayakpinar
Сарайакпънар


Вайсал

Одрин
Одрин

Вайсал
205кб

Варница

родосто
Шаркьой

Пърнар
20 кбп

529 души
Balaban
Балабан
120 кбе


Vize
Визе
55 кбе
Вургари
Ургари
Малко Търново
Василико

Българи
120 кбп

Возгач
Uzgaç
Юзгач/Узгач
58 кбе

Габрово

Ксанти

Καλλιθέα
Калитеа
300 кб

Гебелер

Одрин
Одрин

Хабиллер
25 кбп

Гевгелер

Одрин
Одрин
до 1878г. - 60 кб

60кб

Гердели

Одрин
Хавса

Бюйюкгердели
73 кбп

436 души
Geçkinli
Гечкинли
154 кбе


Yukarikanara
Юкаръканара
52 къщи

Голям Дервент

СОфлу
Дедеагач

Мега Дерио
500 кб


Çeltik
Чалтък


Голяма Доганджа
парапанковци

Караагач

Магали Доксипара
80 кб

Голямо Кадиево

Лозенград
Лозенград

Кадъкьой
150 кбе


Büyükçekmece
Буюк чекмедже


Голямо Кадиево
Kadıköy (YkariKadıköy)
Кадъкьой/Юкарикадъкьой
304 сем

Грабуна
Карабунар

Кешан

Чамлъджа
300 кбп

 Граче
Πτελέα
Птелеа

Гьоктепе

Малко Търново


Звездец
100 къщи

Гьокчеали

Цариград
Чаталджа


55 кбе

Гьонсуз
40 сем.
Родосто/Текирдаг
Gözsüz
51 кбп

Гюмюлджина
Κομοτηνή
Комотини
50 сем

Даа Еникьой


Чорлу

Пънарджа
150 кб

Давудово
Давидково

Егридеренско
209 сем. помаци, 60 сем. екзархисти



Дамето
10 кб

Дедеагач

Палагиа
100 кб


Tayakadın
Таякадън
300 кб

1830-180кб
Devletliağaç
Девлетиагач
240 души


Αλεξανδρούπολη
Александруполи
45 сем

Деирменкьой

Одрин
Хавса
1878г.-50кб
заличено


Elaia
Елеа
65 кб

Тракия Каршиламъсъ
Deliyunus
Делиюнус
180 кб

Демирдеш

Одрин



35 кб

Демирджали
Демирджихалил
Лозенград


30 кб

Демирханлия

Одрин
Одрин

Демирханлъ
70 кбе

Демирханлия

Одрин
Одрин

Демирханлъ
70 кбе
Денизлер


Гюмурджина

Пелагиа
50 сем
320 сем
Άβαντας
Авантас
410 кб
Дервишка могила

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Дервишка могила
142 кбе
Дерекьой

Малко Търново



256 кбе
Дерекьой


Гюмурджина

Пандросос
80 сем

Durusu (Terkos)
Дурусу (Теркос)
200 кб
Дерменикьой


Чорлу

Дегирмен
400 кб
Дертли Мустафабей чифлик

Одрин
Одрин
1830г-10кб
1878г-5кб
 -
Димитрикьой

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Димитровче
100кбп

Διδυμότειχο
Дидимотихо
400 кб
Доганджа 

Лозенград
Бабаески

Кючукдоганджа
64 кбп
Доганджа 

Родосто/Текирдаг
МАлгара

Магали Доксипара
180 кбп
Доганджа християни

Одрин
Софлийска кааза

Мерич
152 кбп
400 сем
Αισύμη
Есими
620 кб
Дойранлар


Егридеренско
100 семейства


Докузюк
88сем/423д
Лозенград
Бабаеска кааза

Докузьюйюк
105 кбе

Aşağıkanara
Ашагъканара
46 къщи
Долукьой
Долът
Родосто/Текирдаг
Малгара
Dolu
Долу
160 кбп
Долхан

Одрин
Одрин


10 кб
Доуджарос
парапанковци

Караагач

Рициа
59 кб
Дуванджево

Одрин
Одрин

Будакдоганджа
102 кбе
Св. Георги
Evrenli
30патр/180гърци
140 кб
Евренджик




150 кбп
Евренкъой 90сем
Авренкьой
Гюмурджина


Евренос
35 кб
Евренкъой




Нефели

Егри дере
Καλλιθέα-172 сем
Калитея-400д.
124 кб
Армаан
Armağan
Армаган
60 кб
Екмекчи

Одрин
Одрин
1830 г. - 5 кб


Елбасан
парапанковци
Цариград
Чаталджа

парапанковци
50 кб
Елчеле
Elçili
Елчили
17 сем
Еминбей чифлик

Одрин
Одрин


10 кб
Емледин


Димотика

Лади
60 кб
Ени Чифлик


Чорлу


250 кб
Енидже


Ксантийско

Енисеа
100 кб
Ениджия
350 сем

Лозенград

Инедже
440 кбе
Еникьой
10 сем.патриархисти
Одрин
Енос

Енидже
25 кбп


Одрин
Одрин

Дегирменйени
160кб
94кбп

Yeniköy
Еникьой

280 сем
от 5 махали

Дедеагач

Яна
360 кб

Pınarca
Пунарджа
10 сем
парапанковци

Караагач
Νεοχώρι
Неохори
80кб
1011 д.
Paşayenice
Пашаенидже
360 кбе
Енимахле
Yenimahalle
Енимахале
160 кбе
35 сем
Enez
Енез
175 кбп

Selimpaşa
Селим паша

Ериклер
1830-110кб
Лозенград
1878-90 кб
Ериклер
95 кбе
475д = 83 с
Elmali
Елмалъ
155 кбе

Цариград
Чаталджа

Инсанийе
155 кб
Ескиполос

Лозенград
Лозенград

Йогунташ
130кб
Зълъф
Kırcasalih
Кърджасалих
400 кбп
Ибриктепе

Одрин
Узункюприйска каза
албанизирани българи

200къщи

Celaliye


Иения

Одрин
Мустафапаша/Свиленградско

Младиново
105 кбе
Имампазар




Имампазаръ
77 кбп
Имрихъркьой

Цариград
Чаталджа

Имрахор
200 кб

Yenice

250 кбе
60 кб парапанковци
Цариград
Чаталджа

Овайенедже
60 кб
Инджес


Димотика

Кофувано
52 кб
Инели


Ксантийско

заличено

Йолагелди

Лозенград
бабаески
30 кб през 1830 г.


Ирнустатар

Одрин
одрин
неидентифицирано

48 кбп
Исекча
Есетче


Сече
заличено
60 кб

Испитли
725 души
Караагачка
Мустафапашанска
Σπήλαιο
Спилео
165 кб

Кабаюк
парапанковци

Караагачка

Хандрас
55 кб

Каваджик
парапанковци
Софлу
Гюмурджина

Лефкими
50 сем


Kavakköy
Каванкьой

500 кбе
Kavaklı
Каваклъ
1087 д

Каваклъ

Одрин
Узункюприйска каза


32 кбп

Каваклъкьой

Одрин
Одрин

Каваклъ
26кб

Кадъгебран
парапанковци
Родосто/Текирдаг
Малгара

кадъкьой
80 кб

Кадъкьой

Одрин
Одрин

Ескикадъкьой
62 кбе

Кадъкьой

Одрин
Софлийска кааза

Кадидундурма
120 кбе

Кадъкьой

Родосто/Текирдаг
Малгара
Kadiköy
Кадъкьой
120кбп

Кадъкьой
62 сем.
Караагачка
Орестиада
Δίκαια
Дикеа
95 кбе

Кадъкьой
Халкидон
Цариград
Силиврия


70 кб

Кадъкьой
368 д. екзархийци

Димотика

Мани
220 кб

Кадъкьой чифлик


Чорлу


30 кб

Кадънкьой
45 сем екзарх
Родосто/Текирдаг
Малгара
Kadiköy
Кадъкьой
50 кб


Одрин
Yenikadın
Еникадън
202 души
Каиккьой

Хасково

Райкова могила
120 кб

59 души
Kayapa
Кайпа
25кбе

Казълджикьой


Димотика
Шкуртохори
Ситрохори
150 кб

Калайджидере
350 сем

Гюмурджина

Каситера
500 кб

Каливри
Гелевре
Цариград
Силиврия

Йолчатъ
80 кб


Büyükkılıçlı



Камилите
Yiğitbaşı=Йигитбаши
Егитбаши
243 души
Капуджикьой
парапанковци

Караагач

Тиреа
80 кб

Гара
Karaağaç
Караагач
95 сем


Μαυροδένδρι
Мавродендри



Караагач
Πτελέα
Птелеа
105 кб

Караачкьой
преселвани 1913-
1925-1944 г. 
Гюмурджина

Диони
всички

КАрабалиево
1830-60кб
Одрин
1878-30кб

Карабалар
64 кт


Αμόριο
Аморио
120 кб

Карабулут
1830г.-16 кб
Одрин
Одрин
1878г. -8 кб



Карабунар


Димотика

Врисика
120 кб

Карабунар-Дервент
парапанковци

Софлу

Корнофолиа


Карадере


Малко Търново


115 кбе

Караджахалил

Родосто/текирдаг
малгара


80кбп

Караисмаилча

Одрин
Одрин
към 1878г. - 12 кб



102 сем
Karakasım
Каракасъм
152кбп


Μαυροκκλήσι
Мавроклиси
155 кб

Каракоч




120 кб

Каракурджали
160 сем

Гюмурджина

Крофили
100 сем.
Каракъзъл

Цариград
Силиврия

Бекирли
60 кбп

Карамаслия
Карамусли
Лозенград
91сем./411д.
Карамесутлу
105 кбп

КАрасакли


Одрин


150 кб





























кб=къщи българи; кбе=къщи бълг. екзархисти; кбп=къщи бълг. патриархисти; кт=къщи турци; с=семейства; д=души